Китайската кухня е не само вкусна и здравословна, но и вече се е превърнала в отделно кулинарно течение.

А и напоследък за Нова година много хора организират тържества със символика според покровителя на годината от китайския календар, с китайска кухня и специални костюми…

Ако искате да направите и вашето новогодишно тържество незабравимо вкусно и да приготвите ястия, които ще допаднат и на най-големите чревоугодници, тази статия е за вас!

Допреди няколко десетилетия европейците асоциираха китайската кухня само с “клечки за ядене”, “ориз” и “соев сос”. Оттогава обаче навсякъде по света бяха отворени стотици китайски, тайландски и други “екзотични” ресторанти. Затова днес много азиатски ястия са достъпни и за нас (не винаги и по цена обаче). Понякога предлаганите в менюто кулинарни шедьоври имат твърде далечна прилика с оригиналната китайска кухня.

Китай заема огромна и много гъсто населена територия. Във всяка една провинция (а понякога и на всеки ъгъл!) има различни рецепти за приготвяне на едно и също ястие – дори за най-обикновена супа или просто ориз със зеленчуци. Какво остава пък за по-сложните кулинарни “изобретения”! Затова в тази статия ще ви опишем основните традиции на китайската кухня, а в следващите няколко дни ще ви представим интересни и прости рецепти, които със сигурност ще разнообразят приятно менюто ви.


Задължителни елементи на китайската кухня

Уок



Уокът е дълбок китайски тиган с изпъкнало дъно с малък диаметър. Продуктите в него се запържват на силен огън и в нагорещено олио, с постоянно разбъркване.

Може да се ползва като фритюрник, ако поставите продуктите в метална мрежа, преди да ги потопите в голямо количество олиото. Най-често обаче уокът служи за бързо запържване на зеленчуци, месо или риба с малко мазнина и много подправки. В резултат на това “шоково” бързо запържване зеленчуците запазват съдържащите се в тях ценни вещества, както и вкусовите си качества. Уокът е незаменим в домакинството, изключително удобен е и може да се използва за приготвянето на ястия от всякакъв тип.

Чесън + джинджифил



Тази комбинация придава на китайската кухня онзи невероятен пикантен вкус и аромат, който ви кара да си поръчате още една порция най-обикновени зеленчуци или юфка. Чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно и се хвърлят в нагорещеното олио преди останалите продукти, за да поеме мазнината аромата им. Джинджифилът се добавя буквално във всички ястия – от супи до десерти.

Лют червен пипер

Китайците и особено жителите на южните провинции на Китай са буквално откърмени с вкус към лютото. И в това няма нищо лошо – лютият пипер възпира развитието на патогенната микрофлора. Но се искат години тренировки, за да свикнете с нормалното за Китай ниво на “пикантност”! Затова ако посетите китайски ресторант, предупредете, че не искате люто. Повярвайте ни, ястието ще е достатъчно “парливо” и след това уточнение.

Натриев глутамат

Лекарите и химиците от цял свят водят спорове относно ползата и вредата от натриевия глутамат, докато половин милиард китайци и хиляди техни съседи продължават щедро да подправят ястията си с тези бели кристали, използвайки ги вместо сол.

Натриевият глутамат може да се направи както от натурални суровини, така и чрез промишлен синтез. В човешкия организъм веществото се преработва в една от най-разпространените аминокиселини. Натриевият и магнезиевият хлорид в него придават на месото “вкус на месо”.

Действието на натриевия глутамат се базира и на засилване на чувствителността на вкусовите рецептори. Междувременно обаче чувствителността на всички останали рецептори в организма също се повишава. Според учените в това се крие и вредното влияние на натриевия глутамат – в резултат на опити върху мишки е установено, че глутаматът се свързва с рецепторите на клетките на роговицата и ги разрушава.

Все пак сме длъжни да уточним, че опитните животни са получавали количество натриев глутамат, равняващо се на 20 % от цялото им меню. Ако поемаха същото количество сол, дали изобщо щяха да оживеят? Натриевият глутамат се обозначава на опаковките като хранителна добавка Е621.

Соев сос



Най-разпространеният сос в китайската кухня и в кухнята на други по-близко разположени народи. Представлява продукт от ферментацията на соя. На практика се използва във всички ястия от китайската кухня. Особено популярен е тъмният сос (има и светъл). Няма точни препоръки за марката – всеки готвач използва соса, който му допада най-много. Соевият сос служи и за мариноване.

Нишесте

За паниране и запържване във фритюрник китайците често ползват не брашно, а нишесте. Едно може да се каже със сигурност – нишестето запазва по-добре сочността на продукта.