Колко време прекарваме със собствените си деца?

За съжаление малко работещи майки могат да се похвалят, че посвещават на детето си поне няколко часа на ден… Резултатите от това “възпитание”, или по-точно от липсата на такова, много скоро стават очевидни. Консултирахме се с детски психолог, за да потърсим решение на проблема.

Съвременните жени просто нямат време за децата си. Малко са онези, които могат да си позволят да не работят, а работещите прекарват с децата си не повече от 4 часа на ден, освен през почивните дни. А в работните дни майката вижда детето си за час-два преди да тръгне за работа и за час-два преди лягане. А и през тези часове те обикновено не общуват пълноценно, тъй като жената има и много домакинска работа.

Марина, 29 години: “Имам дъщеричка на пет годинки. Сутрин ставаме в 06:30 ч., около един час ни отнема обличането, закуската и всичко останало – и то с много бързане! После водя дъщеря си на детска градина, оставям я там и бързо отивам на работа. Работният ми ден започва в 09:30 ч. и приключва в 18:30 ч. вечерта. После взимам детето от детската градина, добре че поне не е далеч от вкъщи. Мъжът ми се прибира по-късно от работа, затова аз трябва да я взимам. А в 21:00 ч. й е времето за лягане. Разбира се ние се опитваме да компенсираме липсата на общуване с детето – правим си семейни излети през почивните дни, водим я на театър, цирк или на разходка… Но за дъщеря ми учителката й в детската градина е много по-голям авторитет от мен – тя прекарва с нея по седем часа дневно!”

Коментарът на психолога: Тази ситуация за съжаление е типична за днешните семейства. Вечно заети родители и дете, което расте под надзора на учителите си. При това положение е нормално учителите да окажат много по-голямо влияние на възпитанието му, отколкото майката и бащата взети заедно.

Елена, 32 години: “Майка ми ме отгледа сама и непрекъснато ми повтаряше, че работи заради мен, за да не ми липсва нищо. Почти не се прибираше вкъщи, тъй като си намираше и допълнителна работа. Мама се опитваше да ме научи да съм самостоятелна, а аз си мислех, че изобщо не се интересува от мен. Сега не знам как да общувам с нея – тя си има свой живот, аз също. Нямаме какво да си кажем… Понякога си мисля, че щеше да е по-добре като бях дете да не получавах толкова кукли, бонбони и портокали, а вместо това да прекарвах повече време с майка си…”

Коментарът на психолога: Може да се стараете да изкарате повече пари, за да осигурите материален комфорт на детето си. Но дали то ще ви е благодарно за това по-късно? Много възрастни се оплакват, че не са получили достатъчно внимание и любов от родителите си като деца. Не забравяйте, че най-важното за детето не са играчките и лакомствата, а вашето отношение към него!

Вяра, 35 години: “Много мои приятели и роднини ме упрекнаха, че не се върнах на перспективната си и високоплатена работа след изтичането на отпуска ми по майчинство. Вместо това аз започнах да работя на свободна практика, с малки и нестабилни доходи. Но този начин на живот ми позволява да бъда винаги до сина си. Той вече тръгна на училище и е много по-развит от някои свои връстници, защото от малък го уча на различни неща – да декламира стихчета, да рисува, да смята… Той започна да чете на четири годинки. За щастие мъжът ми печели добре и не се притеснявам за прехраната ни, само с моите доходи не бихме могли да живеем аз и синът ми.”

Коментарът на психолога: Само жена, на която не й се налага да мисли за прехраната си, може да се посвети изцяло на децата си. Но много малко майки могат да си го позволят. Обикновено и двамата родители работят, и то извън вкъщи и на пълен работен ден.

Какво да направите, за да бъдете добра майка за детето си?

Не поставяйте на първо място материалното благополучие на семейството. Може би ще е по-добре да се откажете от някакви допълнителни доходи, но да прекарвате повече време с детето си. Никога не губете връзка с него! Обаждайте му се по-често, помолете го и то да ви се обажда. Диалогът “Здрасти, мамо!” – “Здравей, слънчице!” не само ще ви подобри настроението и на двамата, но и ще подчертае близостта ви. Така ще се почувствате, сякаш сте заедно, дори ако сте далеч един от друг. И не казвайте често на детето, че нямате време да общувате с него. То трябва да се чувства обичано и необходимо. Ползвайте всяка една своя свободна минутка, за да бъдете с детето си. Просто му покажете, че сте до него и че двамата никога няма да си станете чужди!