Вероятно сте забелязали, че от екипа ни сме страстни почитателки на всички причудливи неща.

Разбрахме съвсем случайно за невероятните и изключително интересни бижута от ластици. Решихме да научим повече за тях и с огромна изненада и удоволствие установихме, че те са дело на българка.

Тя се казва Маргарита Милева занимава се с архитектура и живее заедно със семейството си в Ню Йорк. Побързахме да се свържем с нея за кратко интервю и сме изключително щастливи, че тя откликна на поканата ни.

Разкажете ни малко повече за себе си, къде сте учила, как решихте да емигрирате извън България и как се разви животът Ви след това?

Завършила съм Университета по архитектура, строителство и геодезия (ВИАС) в София. В Ню Йорк живея със семейството си от 1994 г.

Съпругът ми Веселин Милев, който също е архитект, бе приет да направи Магистратура по архитектура в институтът Pratt в Ню Йорк.

Една година по-късно към него се присъединих и аз заедно с двете ни дъщери.

Решението ни да останем в Ню Йорк не беше спонтанно, но с течение на времето създадохме своя професионална среда, както и нови приятели.

След успешно преминаване на изпити получихме Архитектурни лицензи; основахме наша архитектурна фирма www.milevarchitects.com

Децата ни израснаха тук и т.н…. Не без значение е и фактът, че Ню Йорк е един изключителен град, много различен както от Европа, така и от други градове в САЩ, с много динамика, обаяние, заразителен с чувството, което създава, че всичко е възможно да
бъде постигнато.

От къде черпите вдъхновение?

Аз съм израснала в семейство на художници, съпругът ми е архитект, почти всички наши приятели се занимават с изкуство, така че средата, в която се движа ме зарежда ежедневно с идеи и творческа енергия. Ню Йорк е град с великолепни музеи, галерии, авангардни постановки, впечатляваща архитектура, провокиращ и вдъхновяващ.

Разкажете за своите архитектурни проекти?

Заедно със съпруга ми Веселин Милев имаме фирма в Ню Йорк, която се казва Milev Architects. Проектираме сгради, но често и интериори и даже мебелировка за съответните пространства. В този смисъл промяната на мащаба не е нещо необичайно за нас.

Един от проектите, от които сам особено доволна е завършения наскоро Textile Art Center в Бруклин.

^{Textile Art Center в Бруклин}

Как ви хрумна да създадете бижута от ластици? Колко време отнема създаването на едно подобно бижу?

Аз винаги съм се интересувала от мода и дизайн. Но до скоро изработвах аксесоари и облекла главно за себе си и двете ми дъщери. Новото и коренно различно в момента е, че сега представям идеите си пред далеч по-широка публика. Също така професионално и житейски съм натрупала опит, който намира естествен израз в творческите ми изяви.

Разбира се, има и “искра”, която е в основата на започването на колекцията от бижута, наречена "М2 Рециклиране на Архитектурното студио". Мои приятели, архитекти от Италия, Португалия и Германия организират ежемесечно изложби в техния лофт в Манхатън. Те ме поканиха да представя бижута в изложба за аксесоари. Аз реших, че би било интересно, ако представя мои работи, обединени от единна концепция.

Накратко: В съвременното архитектурно студио вече почти не се използват стандартни офис материали, защото почти всичко е дигитално, компютърни програми и т.н. Това ме наведе на мисълта, че може да им се даде нов живот и затова в колекцията "Рециклиране на Архитектурното студио" аз използвам кламери, метални подвързващи елементи, мозаични плочки, ластици.

Също така тази изява съвпадна и с началото на започващата икономическа криза, която се отрази изключително неблагоприятно на архитектурната професия. За това мисля, че и в преносен смисъл наименованието на моята колекция от бижута беше подходящо за момента.

^{Бижу дело на Маргарита Милева}

Постепенно, колкото повече аксесоари създавах, откривах големите възможности на използването на ластици – техните пастелни цветове и нюанси, възможности за красива фактура и т.н.

Те се превърнаха в моята палитра и основни изразни средства.

По отношение на времето – това много зависи от вида на аксесоара, техниките на оплитане на ластиците, големината на бижуто и т.н.

Разкажете ни за роклята, създадена също от ластици? От какво е вдъхновена, какви техники използвахте за създаването й и какви успехи пожъна тя?

^{RB Dress II / Снимка: Warren Chow}

Роклята е направена от около 14,325 различни по цвят и големина ластици. RB Dress II е моето участие в конкурса за Берлин: Wear is Art. Роклята е приета да участвува на шоуто в Берлин.

Идеята на конкурса е да се представят различни движения в изкуството чрез съвременния моден дизайн. Вдъхновение за моята рокля получих от картините на Paul Klee и също така исках да пресъздам духа на Bauhaus *. Дрехата ще бъде част от артистичния "импулс" в Берлин, през април.

RB Dress II тежи 4.5 килограма и е направена изцяло на ръка, без други помощни средства, само чрез усукване, завързване и т.н.

^{Снимки: Warren Chow}

Смятате ли, че е възможно някоя световноизвестна дама да се спре на някои от вашите творения?

По отношение на бижута и аксесоари – да това е твърде възможно. Обикновено моите бижута се купуват от художници, архитекти, филмови дейци, хора свързани с артистични среди.

По отношение на роклите, които правя – това е концептуално превъплъщение на моите идеи и е само за представяне в музеи и галерии. Поне за сега.

С какъв проект се занимавате в момента и какви са плановете Ви за бъдещето?

Роклята, която направих за конкурса в Берлин “Wear is Art” http://wearisartrsp.blogspot.com/ бе току-що приета да участвува в изложбата и ревюто през април. Идеите, при създаването на тази рокля бяха базирани на теорията за цветовете разработена от Paul Klee и концепциите, залегнали в Bauhaus. Успехът, с които RB Dress II се приема в момента (публикации има в САЩ, Германия, Япония, Саудитска Арабия, Израел, Франция, Холандия и Великобритания) ме ентусиазира и в момента работя по нов дизайн на облекло за конкурс в Нова Зеландия- www.wearableart.co.nz

А по отношение на по-дългосрочните ми планове – ще продължавам да се занимавам с архитектура и дизайн на облекла и аксесоари. За мен те са неразделно свързани и взаимно се допълват.

Бих завършила с цитат от Коко Шанел:
Fashion is architecture: it is a matter of proportions.
Модата е архитектура: разликата е само в пропорциите.

^{* „Баухаус“ (на немски: Staatliches Bauhaus) е школа за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти, базирана в Германия, която се превръща в център на модернизма през първата половина на ХХ век. Новата школа е създадена с идеята за сътворяването на „тотално“ произведение на изкуството, обединяващо всички представители на визуално-пластичните изкуства. Стилът „Баухаус“ се превръща в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на модернизма и модерния дизайн, бел. ред.}

Българка покорява света с бижута и рокли от ластици (Галерия)