Техниката калари паяту се ражда от наблюденията на движенията на осемте най-свирепи и уважавани животни в Индия: слон, лъв, тигър, кон, див глиган, боен петел, бивол и кобра.

На езика на древните жители на Индия, калари означава “свещено място”, а паяту -се превежда като “бой”, “бойни техники”.

Според това, названието на стила може да се преведе като “Бой на свещено място”. Това е свързано с интересна особеност от традиционните занятия – никога не се провежда на открит терен.

Това изкуство достига своя връх през 16 в. Легендите разказват, че по онова време на калари паяту се обучавали, както момчетата, така и момичетата от 10 -годишна възраст.

Техниката каларипаяту включва начини за самозащита без оръжие, като се използват подръчни средства, бамбукови пръчки, отнемането на оръжието на противника, а също и точки на болка. Важно значение се отдава и на самоусъвършенстването и развитието на гъвкавостта и подвижността.