Хетери, кокотки, куртизанки – докато все още на този свят има мъже, представителките на тази професия не са застрашени от безработица. И така е от векове!

Според една от версиите думата „проститутка” произтича от латинския глагол prostituere, който се превежда буквално като „излагам (себе си или друг) на улицата”. В Гърция леките жени са били наричани и „кипри на столичните канавки”, а римляните са ги окачествявали като „вълчици” или „кожи”.

Няма държава на този свят, в която платената любов да не съществува под един или друг вид. Формите и антуражът й до голяма степен зависят от икономическите особености на конкретната страна. В древността ритуалът „секс срещу пари” е бил тясно свързан с мистицизма и религиозните култове.

Според закона на цар Хамурапи всички млади жени били задължени да се отдадат поне веднъж на мъж за пари и да дадат получената сума на храма. Т. нар. „храмова проституция” е съществувала не само във Вавилон, но и в Асирия, Египет и Персия. Половият акт с жрица осигурявал благосклонността на боговете към хората и плодородие за земята и стопанските животни.

Без да претендираме за изчерпателност и задълбоченост на материала, ви представяме с няколко щрихи историята на проституцията.

Античността – Гърция и Рим

В Атина жените се делели на няколко класа:

• Хетери за удоволствие (общуването с тях се приемало като гимнастика за ума)
• Конкубини – (наложници) за ежедневно задоволяване на естествените нужди.
• Жени за възпроизвеждане на законни наследници и за въртене на домакинство.

Освен това имало и специален вид проституция, известен приблизително от 6 век пр.н.е. Задълженията на „момичетата с флейтите” включвали забавляване на гостите на пирове – първо с музика, а после и с плътски удоволствия. Скоро определението „момиче с флейта” станало синоним на „евтина проститутка” (цената на удоволствието била 2 драхми – толкова получавал един гребец на лодка за един ден). Нищо чудно, че поетът Анакреон е нарекъл тези проститутки „цистерни” (за събиране на сперма).

Това презрително отношение обаче не важало за хетерите, чиито клиенти били богати и знатни мъже. Най-известните хетери са Аспасия- приятелката и по-късно жена на управляващия Атина Перикъл (Сократ често се отбивал да си поговори с нея).

И Таис - любимата на Александър Македонски. И двете били много красиви, образовани и умни жени.

Общуването с хетера се смятало за лукс, който не всеки можел да си позволи. Тази привилeгия имали политиците, философите и аристократите. А хетерата е имала свободата да си избира мъжа – например в Атина желаещият да се срещне с нея могъл да й остави съобщение на специална дъска, монтирана в центъра на града. Ако хетерата била съгласна, тя оставяла отговор с времето и мястото на срещата.

Мъжете можели да си купят „любов” в частни публични домове, хотели, кръчми и в... хлебарниците, където проститутките продавали питки с формата на мъжки или женски гениталии. Имало и проститутки, които обикаляли нощем по гробищата, проститутки-дебелан и хотелски проститутки, „гастърбайтърки”, идващи понякога на гурбет в града от село и др.

Работната „униформа” била доста предизвикателна – с разголени гърди и най-често с късо долнище, ушито от пъстри източни платове. Обикновените гражданки носели затворени обувки, докато на проститутките им се позволявало да ходят със сандали, подчертаващи красотата на краката им.

Последен щрих на облика били гримираните очи, напудреното до бяло лице, облакът парфюм, изсветлените коси или руса перука (по онова време блондинките се смятали за по-еротични) и епилираната бикини-зона (за по-висока цена). Римляните били доста педантични по повод чистоплътността и хигиената, затова ако проститутката не се поддържала, веднага си губила клиентите. Впрочем продажните жени въпреки това се смятали за „мръсни” – мъжете се обръщали към тях при желание за анален или орален секс. Заради последното проститутките често били набеждавани, че им миришат устите.

Приветствало се младите мъже да ходят на проститутка – това се смятало дори за полезно за здравето. Но на мъжете на възраст, които продължавали да робуват на този навик, се гледало осъдително. Канилингусът бил отречен от обществото и мъжете, които обичали да доставят удоволствие на жена с езика си, се смятали за импотентни. Затова любителите на оралния секс също се обръщали за утеха към проститутките.

Пресни работни кадри се осигурявали от пазарите на роби. Клиенти често били легионери, на които им било забранено със закон да се женят. От 40 г. от новата ера проститутките започнали да плащат данък – unus concubitus (стойността на един полов акт дневно), който трябвало да се даде на държавата.

Средновековието

През Средновековието отношението на хората към проститутките било противоречиво. От една страна сексът се смятал за грях и се очаквало да се практикува само между законни съпружески двойки с цел зачеване. От друга страна никой не го забранявал със закон.

Нещо повече – от 12-13 в. в много европейски страни започнали да се откриват държавни (!) публични домове, които функционирали само с едно условие – да затварят врати в неделя и в дните на църковните празници. Кръстоносните походи включвали в редиците си и маркитанки, които официално снабдявали кръстоносците с различни полезни дреболии, а неофициално – със сексуални услуги.

Средновековните жрици на любовта от 13 в. били задължени да носят специален знак или дреха, които да издават професията им. В Страсбург „униформата” включвала палто със специална кройка, във Виена – жълт шал, широк една длан, в Тулуза – бели панделки, в Лайпциг – жълти наметала със син кант, в Дижон и Авиньон – бели ленти на ръкава, а в Болоня – боне със звънчета.

През 15 в. отношението към продажната любов се ожесточило значително само за едно-две десетилетия. Причина за това били реформацията, инквизицията и... разпространението на сифилиса. Жените, продаващи тялото си, били наричани „порти на дявола”.

Публичните домове работели по свои собствени правила – забранени били сексът с малолетни момчета под 16 години и със земляци, както и аналният и оралният секс. Единствената позволена поза била мисионерската (тя не се осъждала от църквата). Редовете на проститутките често се попълвали от търговците – в Германия например младите жени били изпращани да работят в публичен дом заради дълговете... на мъжа или родителите си.

Ренесансът

Жриците на платената любов били боготворени от поклонниците си и обсипвани със скъпи подаръци. Ако обикновените жени мечтаели само за брак, включващ пълно и безусловно подчинение на съпруга, то куртизанките запазвали своята независимост и при това имали стабилно финансово положение. Т. нар. „частни куртизанки” имали широк асортимент от интереси – от театър, до рисуване и се опитвали да обогатят не само сексуалния си опит, но и общата си култура. Дружелюбни, остроумни, интересни, винаги добре облечени и поддържани и готови да поддържат разговор на всяка една тема – те имали много предимства пред обикновените „почтени” жени.

Мадам Дьо Помпадур

Програмата им по разкрасяване била доста натоварена – те почиствали зъбната си плака със салфетка, преди да станат от леглото, после старателно си плакнели устата с чиста вода, миели тялото си с билкови отвари няколко пъти дневно, след което слугите им ги подсушавали с ленени кърпи и им правили маникюр и педикюр. При нужда куртизанките ползвали руж, за да освежат лицето си след безсънна нощ, седели с часове на терасите с нанесен на косата специален препарат за изсветляване, излагайки я на слънцето от широкополи сламени шапки без връх – блондиките и тогава били предпочитани.

Куртизанките носели тоалети от скъпи и пищни платове, украсени със скъпоценни камъни или бродирани с перли и злато. Обликът им включвал и колиета, гривни, диадеми и верижки, както естествено и парфюми и благовония. Бил издаден специален указ, забраняващ на проститутките да носят рокли от скъпи платове с бродерии и украшения. Той обаче останал само на хартия – куртизанките започнали да носят дълги наметала, за да скрият под тях разкошните си тоалети.

В края на 15 началото на 16 в. венецианските проститутки, живеещи в специални квартали, били задължени да седят до прозореца, излагайки навън крачетата си или разголените си гърди. Тази мярка била предвидена да спре развитието на „епидемията” от хомосексуализъм.

Индустриализацията

През 18-19 в. по време на индустриалната революция огромни маси хора се насочили към градовете, където било концентрирано производството. Проституцията бързо добила масов характер и станала изключително популярна – в Лондон например през 1839 г. от 800 000 души население 80 000 били жрици на любовта! Търпението на властите обаче било изчерпано от бедните проститутки, спомагащи за разпространението на престъпността и венерическите заболявания.

В цяла Европа били приети закони срещу проституцията. Онези, които останали верни на професията си, трябвало два пъти седмично да се подлагат на медицински преглед. Дошли трудни времена за „леките жени”. Във Виена от 1885 г. проституцията била обявена извън закона – при първо нарушение на забраната следвала глоба от 200 крони или 8 дни арест, а при последвали нарушения случаят можел да стигне и до съда. Полицаите следели платените любовници да си търсят клиенти на специално предвидените за целта места и да не се показват през прозорците или вратите, за да не обиждат с вида си почтените членове на обществото.

Служителките на публичните домове често носели туники с дълбоко деколте, прозрачни нощници, трико и корсажи и разбира се дамски чорапи. Гримираните вежди и мигли, щедро напудрените бузи и червилото също се смятали за норма.

Историята на „нощните пеперуди” през 20 в. е твърде обширна тема. Може със сигурност да се отбележи едно – ситуацията си остава същата. Колкото и да се борят властите с продажбата на сексуални услуги, проституцията все така процъфтява.

Напредничавите холандци през 2000 г. решиха да направят услугата абсолютно легална по същите съображения – каквото не може да се изкорени, трябва поне да бъде под контрол. Официално регистрираните жрици на любовта имат всички граждански права на работещ гражданин – социални помощи, пенсионен фонд и др. Доходите от секс-индустрията в тази страна са около 5 % от общия държавен доход.

Проституцията е легална в Турция и в Германия (от 2002 г.) за гражданите на Евросъюза. По-лоялни към най-древната професия са станали законите на Швейцария, Италия, Унгария, Нова Зеландия и Австралия.