Имате ли чувството понякога, че сте изправени пред невъзможна задача, когато се опитвате да накарате детето си да направи нещо?

Една от причините за това може да бъде начинът, по който подхождате в тези ситуации. Може би децата ви изобщо не ви разбират.

Децата не е задължително да възприемат видовете устни указания, които ние използваме при комуникацията си с нашите съпрузи, колеги или други възрастни. Инструкциите към децата трябва да се дават по начин, който те разбират.

Предлагаме ви няколко практически полезни съвета за това как да префасонирате инструкциите си към детето, за да ви разбере правилно и в крайна сметка да сте щастливи и вие, и то, пише dete.bg:

1. Привлечете вниманието му

Уверете се, че вниманието на детето ви е насочено към вас, преди да предприемете действия. Привлечете вниманието му - добре е да сте на разстояние в рамките на един метър от него, така че да можете да му говорите с нормален и спокоен глас, без да викате.

Детето често е изцяло погълнато от играта и наистина не ви чува. Можете да привлечете вниманието му, като го извикате по име, като осъществите визуален контакт с него или като изключите осветлението. Вие ще си решите как.

2. Бъдете кратки и точни

Инструкциите ви трябва да са кратки, целенасочени и конкретни. Колкото по-малко думи използвате, толкова по-добре. Една добра стратегия е да употребявате по една дума за всяка година от възрастта на детето (например, правилната инструкция за 2-годишно дете може да бъде “Обуй обувките”, докато за 5-годишно дете по-уместно би било “Иди и си обуй обувките”).

Ако използвате прекалено много думи, за детето става прекалено трудно да възприеме и разбере какво се очаква от него. Инструкцията също така не бива да съдържа прекалено сложни думи и изрази.

3. Давайте само по една инструкция

Изречения от типа: “Обуй си обувките и си сложи шапката, шала и ръкавиците” са прекалено сложни за малкото дете. Това, на практика, са си цели 4 инструкции. Искайте само по едно нещо от него, не правете дълъг списък от команди.

Когато едновременно искате повече неща, детето ви може да забрави, да не разбере или да се почувства претоварено от всички неща, които се очаква да извърши.

4. Бъдете реалистични

Давайте на вашето дете инструкции, с които знаете, че може да се справи. Например, не очаквайте от едно тригодишно дете само да облече всичките си дрехи.

5. Бъдете позитивни

Нека детето ви да знае какво искате от него да свърши, вместо постоянно да му натяквате какво не бива да върши.

Когато кажете на детето си “Не тичай”, вие все още му предоставяте редица други възможности (да прескача, да подскача, да се катери...). Ако вместо това го инструктирате с позитивното “Върви, моля те”, то вече не оставяте пред него никакви други възможности “да се измъкне”.

6. Не питайте, а кажете направо какво искате от него

Не питайте детето си дали желае да направи нещо. Кажете му директно, но с мек тон това, което очаквате от него. Не казвайте "Ще си измиеш ли зъбите?", защото за детето въпросът означава, че то има право на избор. Вместо това му кажете с внимателен, незаповеднически тон "Отиди да си измиеш зъбите."

7. Хвалете детето си

Нека то разбере, че е свършило добра работа, след като е изпълнило това, което сте поискали от него. Хвалете детето си, в похвалата няма нищо лошо. Пък и така го поощрявате да изпълнява каквото се иска от него и за в бъдеще.

Няколко примера за правилни инструкции:

- Гого, подай ми камиончето, моля.
- Мими, иди да си измиеш ръцете.
- Пепи, погледни в книгата.
- Мая, постави три играчки в кофата.
- Мишо, върви близо до мен.

Няколко примера за неправилни инструкции:

- Бъди внимателен (твърде неясна)
- Може ли да махнеш играчките си? (не питайте, кажете каквото искате)
- Качи се на горния етаж, измий зъбите си и си легни в леглото (прекалено много инструкции едновременно)
- Добре, аз мисля, че е време да си отидеш в леглото (твърде много думи)
- Спри да лудуваш наоколо! (отрицателна и неясна)