В поредица от няколко материала ще ви представим десет чисто мъжки комплекса, за които ние, жените, е добре да знаем...

Синдромът на цар Давид

Ако мъжът е склонен да си избира за партньорки невръстни хубавици, то трябва да е готов за редица неприятности. Най-малката от тях ще е редовно повтаряният въпрос „Това дъщеря ви ли е?“.

Синдромът е получил името си от библейския цар Давид, който се е топлил в леглото с млади красавици. Съвременните мъже пък си мислят, че ако имат по-млада партньорка, това ще направи и тях по-млади и ще им помогне да започнат живота си наново...

Някои може би успяват, но при повечето това не води до нищо добро.

Синдромът на „шефа“

Този комплекс заляга в мъжкото съзнание буквално в момента на раждането. Родителите несъзнателно стимулират развитието на „мъжки“ черти у децата си и ги карат да се отнасят пренебрежително към „женските“. Затова мъжът през целия си живот е принуден да отстоява превъзходството си.

70 % от мъжете не се чувстват добре, когато имат жена за началник. 64 % пък се измъчват от комплекси, ако партньорката им печели повече от тях. 58 % от мъжете жестоко завиждат на спътничката си в живота за професионалните й успехи.

Този синдром на практика е нелечим.

Синдромът на Наполеон

Ниският ръст е истинска трагедия за мъжете. Но в повечето случаи този „недостатък“ се компенсира от невероятно висока самооценка и грандомански амбиции – и то с успешно кариерно развитие. Най-известния пример за това е дал разбира се Наполеон. Има и немалко съвременни „дребосъци“, буквално надскочили себе си – певецът Принс (158 см.), Диего Марадона (167 см.), Дъстин Хофман (163 см.) могат да пристъпват с горда величественост дори и сред цял отбор баскетболисти. „Жълтицата е малка, но скъпа“ - това трябва да запомнят жените и да го напомнят по-често на мъжете.

Очаквайте продължение