Броени дни след като Versace пусна на пазара колекция, правена специално за H&M, хиляди почитатели на „високата” мода по света се втурнаха към щандовете на евтината марка.

Дълги опашки се извиха пред почти всички магазини, а рекордьор по желаещи да притежават дреха на Versace се оказа бутикът в Пекин, Китай. Още в ранни зори на 17 ноември младежи се тълпяха с желание да си купят стилна дреха за символичната сума от 30-40 долара, съобщава novinar.bg

Това е „шампанско на цената на бира”, пошегуваха се модните критици, след като разкритикуваха решението на Донатела да продава висококачествените дрехи на фамилията в подобен вид верига. Самата тя по време на представянето на линията в Ню Йорк нарече момента "горчиво-сладък". Дизайнерката вече съжалявала, че дрехите й са достъпни за простолюдието.

Италианската модна къща винаги е била сред най-печелившите, а със смелия ход просто се опитва да се справи с кризата, коментираха модни специалисти. Досега Версаче никога не са били на загуба, а заслуга за това има братът на Джани - Санто, който е завършил икономика и следи изкъсо финансовите отчети всеки месец.

Очаква се през пролетта в България да отвори врати първият магазин на H&M, а родните фенове на Versace вече с нетърпение очакват да разгледат "всекидневната" колекция на световната марка.

Въпреки че мнозина обявиха селекцията дрехи средна ръка на Донатела за „изключително безинтересна”, марката "Versace" винаги носи стил и лукс, които привличат ценителите на добрия вкус.

Наскоро на българския пазар излезе и прелюбопитната биография на Джани Версаче, написана от италианската модна журналистка Мини Гастел - "Легендата Версаче" (изд. "Колибри"). В книгата авторката търси отговор на въпроса на какво се дължи невероятният успех на великия дизайнер и как талантът се превръща във висша мода. Оказва се, че удивителните си познания за модата, материите и кройката големият творец наследява от майка си Франка.

Откъс от книгата:

"Реджо Калабрия, Южна Италия. Началото на петдесетте години на двайсети век. Всички стилни дами в града шият дрехите си при Франка Версаче. Тя е най-добрата сред модистките в Реджо, а също и в цялата провинция Калабрия. Никой не може да се мери с нея. През петдесетте модата се диктува от парижката haute couture, а италианските модни шивачи купуват кройки от „Диор“, „Живанши“ и „Баленсиага“, за да ги възпроизведат едно към едно по поръчка на своите клиенти.

Само че Франка Версаче не се задоволява с просто подражателство. Тя е твърде ярко изявена личност, за да копира другите, дори този друг да се окаже някое от божествата на модния Олимп. Като момиче мечтае да учи медицина, но според баща ѝ тази професия е твърде мъжка. Ето защо започва да овладява тайните на шева и кройката в „Парижанката“ – най-доброто ателие в града. Кръстена Франческа, но сама предпочела по-отривистото, категорично и безапелационно име Франка, тя черпи вдъхновение от френските дизайнери, но още от самото начало, щом се научава сама да крои плата, започва така въодушевено да променя линията на моделите, че крайният резултат трудно позволява да се определи истинският автор.

Нейният съпруг Антонио търгува с въглища на едро и дребно, но голямата му любов са книгите, поезията и операта. Франка се отнася с нежна обич към своите три деца: Тина, родена на 10 ноември 1943; Санто – 16 декември 1944, и Джани – 2 декември 1946 г. На 2 май 1955 г. на бял свят ще се появи Донатела. Но майката има по-специално отношение към Джани, изпитва към него особена привързаност. След училище момчето не си играе с модели на автомобили, а предпочита, скрит зад някоя завеса в маминото ателие, да наблюдава клиентките, които мерят нови рокли.

А те са Анна Лукритано, Лили Кондело, Пина Ликонти, госпожа Нунари и всички останали съпруги на най-преуспяващите бизнесмени и заможни люде в Реджо. Дами, които ще покажат новите си тоалети пред местното изискано общество по време на празненства, екстравагантни венчавки, както и в „движението“, докато бавно дефилират из централните улици на града. По-късно, вече световноизвестен, на Джани никога не ще омръзне да се връща към спомените за онези щастливи дни, пише Мини Гастел."