Опитните медитатори изглежда са способни да превключват между области в мозъка, които са свързани както със състоянието на бленуване, така и с психиатрични разстройства като аутизма и шизофренията.

Това сочат данните от ново изследване на изследователи от университета в Йеил, цитирани от MedicalXpress.com.

Способността на медитацията да накара хората да останат фокусирани върху даден обект или момент се свързва с увеличени нива на щастие, казва Джътсън Брюър, водещ автор на изследването. Разбирането на начина, по който тя работи, ще спомогне за проучването на средата, в която се развиват психическите заболявания, допълва той.

"Доказано е, че медитацията помага за справянето с различни здравословни проблеми като отказване на цигарите, борба с рака и дори лечение на кожни заболявания като псоразиса."

Екипът от Йеил провел изследвания с ядрено-магнитен резонанс върху опитни и начинаещи медитатори, които били помолени да практикуват три различни техники за медитация.

Така, учените открили, че опитните медитатори имат забавена дейност в области на мозъка, които се активират, когато сме будни, но сме в отпуснато състояние и не сме заети с дейности свързани с външния свят – т.нар. default mode network (DMN). Тези области играят роля и при различни ментални нарушения като намаленото внимание, безпричинната тревога, хиперактивността и дори за отключването на неврологични заболявания като Алцхаймер.

Намаляването на активността на тази мрежа било наблюдавано при опитните медитатори, независимо от вида медитацията, която те практикували. Сканирането показало още, че когато DMN мрежата била активна при опитните медитатори, областите в мозъците им, свързани със самонаблюдението и когнитивния контрол, също се активирали.

Този процес не бил наблюдаван при новаците. Той може би демонстрира нагледно практиката на медитиращите да следят и потискат появата на мисли, насочени към Аз-а, както и да се фокусират върху даден обект. При патологичните си форми тези състояния се свързват със заболявания като аутизма и шизофренията.

Нещо повече, изследването показвало, че медитаторите активирали тези области в мозъка си както по време на медитация, така и когато просто си почивали. Това може да означава, че по време на практиката си те са успели да развият нов вид състояние на ума, при което вниманието е насочено по-скоро към фокусиране върху настоящето, отколкото към Аз-а, смятат изследователите.

"Способността на медитацията да помогне на хората да останат в настоящето е част от философските и съзерцателни практики от хилядолетия", споделя Брюър, "От друга страна сред отличителните белези на множество форми на психични заболявания са прекаленото внимание, което болният отделя на собствените си мисли – състояние, което изглежда се влияе от медитацията".