Защо ни харесва музиката? Този въпрос си е задала италианската журналистка Силвия Бенчивели, докато слушала детски хор, изпълняващ коледни песни. В своя книга тя се опитва да отговори на въпроса.

Тя търси обяснението отвъд нашия вид, припомня хармоничната песен на много птици, пише, че маймуните различават октавите в диатоничната скала, която се използва на Запад. Други експерименти показват, че Вивалди успокоява животните, докато примерно Металика ги раздразва.

В повествованието си за музиката, Бенчивели припомня, че според Дарвин нашите прадеди са използвали музиката при ухажването на женските, но това не е потвърдено. Някои изследователи отдават харесването на музиката на припяването на майката, за да успокои бебето, което може би е възникнало в зората на човешкия вид.

До днес най-древното доказателство за музикалност е изработена от кост флейта, намерена в планините на Швабия, на възраст 37 000 години. В този период неандерталците са съжителствали в Европа с представителите на хомо сапиенс. Но за да се прави музика, не са необходими инструменти, пляскането с длани, тропането с крака, или с две пръчки могат да създадат ритъм, който да бъде запомнен.

С други думи, произходът на музиката може да е много по-древен. Фактът, че този ритъм е привлекателен може да означава, че е предхождал говора. Или, както смята Дарвин, е улеснявал половия избор, или може би е улеснявал социалното сближаване в групите. Науката е доказала също така, че нотите са носителите на емоциите, и това се повтаря във всички култури и в най-различни форми.

Накрая Бенчивели признава, че причината, поради която музиката ни доставя такова удоволствие, все още е загадка, която предстои да бъде разкрита, пише БГНЕС.