Пиърсинг културата е позната от много векове. Първите данни за боди пиърсинг датират от 4 000 – 5 000 г.пр.Хр., когато е намерена мумия с пиърсинг на ухото.

А за пиърсинг на носа се споменава за първи път в Библията.

В древни времена боди пиърсингът се смятал за знак за мъжество и смелост.

Египетските фараони носели обици на пъпа, което означавало ритуално преминаване от живота на земята към отвъдния свят.

Римски воини си пробивали зърната на гърдите, показвайки мъжественост и дълг към Цезар.

Пиърсингът на езика е бил част от религиозните ритуали на висшите жреци на Ацтеките, Шаманите, Маите от Централна Америка, както и на някои племена от Северна Америка. Те пробивали езиците си в случай, че трябва да си пуснат кръв, за да привлекат вниманието на боговете и да общуват с тях на друго ниво.

Един от най-често срещаните пиърсинги сред примитивните народи е този на хрущяла между ноздрите, преобладаващ сред военните култури, вероятно заради свирепия вид на лицето, който пирдавали.

Пиърсингът на ухото е бил застъпен широко в много племена.Те вярвали, че демоните и духовете могат да влязат в тялото на човек през ухото, но са отблъсквани от метала.

Мореплавателите по времето на кралица Елизабет, пробивали ушите си, в случай, че тялото им бъде изхвърлено на брега от морето и някой го открие, обицата ще плати за християнско погребение.

По-късно, през Викторианската епоха станал модерен пиърсингът по гениталиите, който потвърждавал целомъдрието на жените.

В края на 60-те и началото на 70-те години на XX-ти век той се появява като форма на протест и индивидуална себеизява.

А днес пиърсингът масово се приема като част от естетическите възгледи за тялото и визията на младите хора.