"Вионието е български сорт придобил голяма популярност в Австралия!"

Признавам си, че когато чух тези думи от устата на една симпатична сервитьорка в софийско заведение, се почувствах пренесена във времето. Преди години работех в Скопие и местните колеги всяка седмица учтиво ми подаваха поредния брой на списание Македонско сонце, в който с характерния македонски плам се "доказваха" границите на съвременната македонска държава, древността на македонския език, превъзходството на македонската нация над българската и тем подобни "научни" тези. По подобен начин и приказката за "българското" вионие за пореден път ме изправи пред бездната на човешкото лекомислие, която е толкова тъмна и дълбока, че на човек не му остава нищо друго, освен да се засмее.

Вионието е един от най-древните сортове на нашето време, изпълнен с красиви противоречия и забулен с рицарска загадъчност, но спасен от модата в последния възможен момент: през 1965 година в родната му апелация Condrieu в Северна Рона той заема едва 40 декара, от които се произвеждат 1 500 литра вино! Щастливата случайност не го оставя да загине и днес той се среща не само във Франция, но и в САЩ, Австралия, Аржентина, Чили, че даже и у нас.

Произходът на вионие, какъвто е случая с повечето древни сортове, е неизвестен. Най-вероятно идва от Далматия в днешна Хърватска и е пренесен до бреговете на Рона от римляните. За името на сорта има две теории. Според първата кръстник на сорта е градчето Vienne в долината на Рона, важен гарнизон за римляните. Втората гласи, че името произлиза от римското произношение на Via Gehennae, означаващо "път към ада" (което не е толкова невероятно, имайки предвид трудностите при отглеждането на сорта).

През 2004 година проведените в Университета на Калифорния - Дейвис, ДНК тестове доказват, че вионие е близък роднина с пиемонтските сортове фрейса и небиоло.

Вионие има нужда от топъл климат и е устойчив на суша, затова пък силно предразположен към брашнеста мана. Дава нисък и непостоянен добив и моментът на беритбата трябва да се прецени много внимателно. При прекалено ранна или прекалено късна беритба сортът не съумява да развие характерните си ароматни компоненти.

Вината от вионие могат да се сторят странни и противоречиви на незапознатите с тях. На първо място идва златният цвят дори и на млади вина. След това интензивният цветисто-плодов аромат: виолетка, липа, прасковен цвят, мед, който заедно с цвета загатва сладко тяло. То обаче е удивително сухо, с разнообразни аромати, между които ясно доминират тези на праскова и кайсия, и с ренесансова пищност. Дължината на едно добро вионие е завидна.

За вионието виненият журналист Оз Кларк казва, че то е "зашеметяващо вино, което излъчва секс и чувственост", а един приятел отказа втора чаша, защото го подлудявало. За самата мен вионието е обект на силна страст, която бях колкото прелъстена, толкова и принудена да развия. Сортът беше един от казусите на четиричасовия практически изпит "Вина на света" във WSET и резултатите от него удостовериха, че трескавата ми подготовка не е била напразна.

10 вина участваха в нашата дегустация на тема виониета - български и чужди.

Много приятна изненада бяха трите виониета от Condrieu. Апелацията се намира в северния край на Северна Рона и към нея се числят седем общини, на чиито стръмни, терасирани лозя се отглежда единствено вионие. Всяка бутилка Кондрьо е 100%-ово вионие. Максимално разрешеният добив от 30 хл/ха се достига рядко и през последните двайсет години той достига едва 15 хл/ха. Ако към това се добавят и трудните условия на отглеждане и късната реколта, ще стане ясно защо Condrieu е едно от малкото бели вина, които трябва да се пият сравнително млади, но въпреки това се продават на откровено висока цена. Condrieu е ориентир за сорта: летва, по която всички се мерят, която искат да надскочат и с която винаги се сравняват, колкото и да твърдят, че вината им са в друг стил.

Трите Condrieu от нашата дегустация бяха на избите Delas Freres (две поредни реколти) и E. Guigal, и трите - оценени с по 91 и 90 точки, съответно на цени 65 и 70 лева. Въпреки, че заслужават всеки лев от цената си (за сравнение, оценената от Робърт Паркър с 90 точки Katarzyna Reserve 2007 се продава на цена от 100 лева), надали ще намерят топъл прием на един толкова свит и традиционен винен пазар като нашия.

Златната среда, и със сигурност добра сделка като съотношение цена-качество, се оформи от австралийското Eden Valley Viognier 2008 на Yalumba. Печената ядка и керосинът, които развиват често белите вина от Eden Valley, се оказват повече характерни за региона, отколкото за сорта, защото можете да ги откриете и в тамошните ризлинги. Общо взето в австралийските виониета няма много смисъл да търсите прасковата, затова пък ще ви изненадат със стегнат вкус и свежест.

Родината на вионието според обученията, които се провеждат в софийските заведения - България, се представи с вина както от Северна, така и от Южната част на страната. Вионието е един от любимците на българските изби напоследък. Може би защото е подходящо за топъл климат и облото му плътно тяло им напомня за шардоне? Нещата обаче никога не са толкова лесни, колкото изглеждат на пръв поглед и на този етап ситуацията със сортовостта на българското вионие е по-скоро спорадична и въпрос на късмет, отколкото на желан резултат. Също така не съм сигурна доколко цени от 7 лева допринасят за това, да обясним на българския потребител, колко загадъчен и велик сорт всъщност е вионието.

Най-високо оцененото българско вино от комисията, а според мен и най-доброто вино от сорта към 2012, е Chateau Burgozone Viognier 2010. Най-накрая българско вионие, което да покаже сортовост - виолетово-теменужен нос, праскова, мед, свежест. Още един повод да обърнем поглед към забравения Wild (North)West на България.

Вионието е невероятно предизвикателство както за способностите на винаря, така и за сетивата на потребителя. То е объркващо, изискващо, капризно и изчерпващо търпението, но когато е добро, е възнаграждаващо по уникален начин.

Delas La Galopine Condrieu 2008 Winebox

E.Guigal Condrieu 2006 Bibendum

Delas La Galopine Condrieu 2009 Winebox

Viognier Eden Valley Yalumba 2008 Bibendum

Chateau Burgozone Viognier 2010 Шато Бургозоне

Pentagram Viognier 2011 Черноморско Злато Поморие

Yamantiev's Viognier Reserva 2010 Ямантиеви

Cycle Viognier 2010 Братя Минкови

Chateau De Val Viognier Reserve 2010 Шато де Вал

Lenea Viognier 2011 Домейн Мараш

В дегустационната комисия бяха: Вили Гълъбова, Ефросия Благоева, Яна Петкова, Емил Коралов и Ясен Бориславов.

Източник: divino.bg