Чух за нея от няколко места. От моя приятелка, от онлайн познати, показах блога й frichic.com на колежките в офиса и за миг всеки пост на Ивелина се превърна в ежедневна тема на разговор.

Малко са хората, които в днешния преситен и препълнен с изобилие свят успяват да задържат вниманието на околните. Особено със собствените си постижения и виждания, а не с цената на един медийно надут балон, който лека по лека се пропуква и издиша. След поредица онлайн интервюта прецених, че е добре да се видя с Ивелина на живо, за да почерпя директно от нейното светоусещане.

Тя се оказа страхотно бъбрива, момиче с точна представа за себе си и заобикалящия я свят, с неизчерпаемо много идеи. Дори се наложи да се видим два пъти, за да осъществим пространния материал, който четете в момента.

Първият път беше в началото на март, на откриването на първия магазин на H&M в България. На събитието Ивелина бе специален гост и за съжаление не ни остана достатъчно време, за да поговорим.

Има нещо специфично у нея, което забелязах и на втората ни среща, тя се откроява като магнит от околните, прическата й, цялостната и визия, начинът по който е съчетала дрехите си, излъчването й, всичко това приковава погледа ти и няма как да не я забележиш.

Втория път, в който се видяхме бе в родния град на Ивелина – Пловдив. Градът, в който винаги има слънце и винаги получаваш по някоя усмивка.

За нея са писали във Vogue Paris, била е Модна икона на един от най-големите световни сайтове за стрийт мода – Chictopia, включена е и в COSMOPOLITAN Русия, ELLE Canada, правила е специални фотосесия за сп. Мода.

Ивелина в онлайн изданието на Vogue Paris

Нека сега се потопим в света на Ивелина и разберем повече за нея.

От къде започва всичко?

Активният виртуален живот на Frichic започва преди 4 години, когато на Запад "се изсипва" лавината на блоговете. "По работа трябваше да ходя в Милано и тъй като бях планирала време за шопинг, търсих информация за новата колекция на H&M. Исках да видя нещо по-различно и тогава попаднах на Nitrolicious" - споделя Ивелина. Nitrolicious е един от първите блогове, на които се натъкнах и аз самата. Следих го известно време, беше ми изключително любопитно да разглеждам пътешествията на авторката му Уенди в модния свят. Тя посещава различни шоуруми на световни марки, споделя най-новото от тях през собствената си призма. Тогава си спомням, че си помислих, че това е невъзможно да бъде приложено в родна среда, но за пореден път се оказа, че няма невъзможни неща и се радвам, че Ивелина със замах успя да oбори тези мои мисли.

От Nitrolicious тя попада на материал на WhoWhatWear, в който са представени най-нашумелите модели от ревютата и как с по-евтин вариант всеки може да наподоби визията им. В коментарите тя вижда следното мнение: "Много сте закъснели с това, което предлагате Руми от fashiontoast отдавна вече го показа".

„И може да се каже, че Руми ми е първата блогърка, тя имаше огромен блогрол и започна едно кликане, блог - коментари и така изведнъж Мрежата те обхваща. Потапяш се, губиш часове в гледане, а този свят, за чието съществуване не си и подозирал до скоро, започва да се развива пред тебе. След може би няма месец, реших че искам и аз да стана част от него”.

Между другото все още следя Руми и се възхищавам на умението й да развлича читателите през всички тези години!

Camera Shy

Бързам да попитам Ивелина относно снимките, които поства. Винаги съм смятала, че първото нещо, с което трябва да се справиш преди да направиш свой блог е притеснението от фотоапарата. Оказва се, че фотографът на Ивелина е майка й. Тя не се притеснява от фотосите и от мнението на другите: „Пука ли ти за това нещо, блог недей прави. Когато започнах блога, не съм се замисляла по този въпрос, защото тогава в България никой не знаеше какво е блог, а хората на Запад бяха супер положителни. Но скоро след това осъзнах, че ако се притесняваш какво ще кажат хората, цялото удоволствие се губи. Читателите осъзнават, че блогът това си ти, ако им допада – остават, ако не – никой не ги насилва да те посещават всеки ден. Това е урок от истинския живот. Никога не можеш да се харесаш на всеки, дали с начина си на обличане, дали с държание или като характер, имаш си кръг от близки хора и те те харесват и уважават такъв, какъвто си.

Ивелина по време на Парижката Седмица на Модата

Философията зад frichic

Винаги е интересно да разбереш повече за философията на даден човек и за това какво го ръководи в заниманията и в живота му. За Ивелина най-важното е да усещаш, че правиш нещата за себе си, а не за някой друг. „Нещата, които правя и всяка вечер, когато поствам и качвам снимки си казвам „Това го правя за мен” . Обличам се както искам, публикувам каквото мисля в момента, а хората трябва да осъзнаят, че аз не съм някакъв моден експерт, който казва „аз нося бяло и черно, значи този сезон трябва да носите само бяло и черно.” Много голяма част от читателите си дават сметка, че нещата не са свързани толкова много с модата, а с идеята, че можеш да постигнеш мечтите си. Аз съм направила от нищо нещо и искам да ги вдъхновя да рискуват и да мечтаят. Винаги има начин – това е идеята. Много момичета ми пишат и ми казват „Ти ме вдъхнови, напуснах работата си, която ми беше супер скучна, искам да съм ..., записах курс, много добре се чувствам.” Хората, които наистина с желание четат блога, разбират това нещо. Вдъхновението как съм комбинирала дрехите остава, но цялостната идея е да видиш, че можеш да преследваш мечтите си”.

Ивелина е имала щастието да пътува доста, както по стечение на обстоятелствата, така и заради събития свързани с блога. Тя пише за New Yorker, посещавала е централата на H&M и е присъствала на есенно-зимното ревю на Stella McCartney в Париж.

„През тези четири години, никога не съм планирала неща около блога, дори в момента не знам какво ще се случи на следващия ден. Смятам, че човек не трябва да планира живота си. Ако го планираш, със сигурност ще изпуснеш нещо по-хубаво, защото няма да подозираш, че може да се случи, за да го включиш в плановете си. Всеки път, когато пътувам в чужбина, когато се събудя сутринта в някой хотел в Стокхолм или в Берлин и си казвам – „Щастлива съм, защото в нито една секунда от живота ми не съм си представяла, че това може да се случи.”

Ивелина на среща на блогъри в Берлин

Ивелина в Болония, заедно с Chiara от Blonde Salad

Нека надникнем в кухнята на Ивелина

Със сигурност се питате какво работи момичето зад блога Frichic. Аз пък съм сигурна, че ще ви изненадам с отговора на този въпрос – Ивелина се занимава с индустриален ПР. Оказва се, че професията й доста й помага за блога „Блогването има няколко страни – лицето, което се вижда от читателите – това е модата, как ще се облека, как ще се снимам, какво ще напиша. Това, което не се вижда от читателите, което е по-голямата част от блогването, е да установяваш и развиваш отношения с марки, да се идентифицираш с тях. Всички тези подаръци, игри и тн. , това е потопената част от айсберга, която е важна, за да може един блог да се движи напред, за да изненадваш читателите и да им предлагаш нещо ново. Всъщност работата с марките и дизайнерите е това, което на мен лично повече ми допада. По-голямата част от времето отделям за ПР – установявам контакти, пиша имейли, водя телефонни разговори. Удовлетворението да откриеш някоя марка, с която да работиш и да изградите взаимно доверие, е моята движеща сила.

Индустриалният ПР и този ПР са абсолютно еднакви. Трябва да установиш отношения с един човек, който не те вижда, той трябва да изгради доверие в теб, защото ти представяш неговата марка, неговия бранд. Иска се една много тънка линия между приятелство и професионални отношения, за да можеш да работиш с тези марки по правилния начин . Всеки бранд е абсолютно индивидуален и в това е очарованията - няма правила и винаги трупаш опит.

Ивелина в шоурума на H&M

Когато един бранд иска да работи с мен, трябва да се убедя, че си подхождаме, че това е моят стил и моята философия. Много често получавам имейли: „Ето нашия сайт, молим да публикувате нещо за нас в блога. Но ако на мен не ми харесват нещата, ако това не е моят стил, аз никога няма да го направя, защото губя авторитет пред читателите, за мен най-важното е аз да съм аз в този блог. Ако се появя с тигрова блузка и леопардова чанта, защото някой ми е платил, първо ще тръгна срещу себе си и второ читателите ще се почувстват излъгани.

В България това е много нетрадиционен канал за реклама все още. Интересното е, че големи международни марки са доста добре запознати с този феномен и с тях се работи много лесно,. Например NEXT, които са голяма британска верига, те знаят какво е блогър и в момента, в който установихме контакт, само с два имейла се разбрахме какво ще правим.

Всичко е въпрос на опит. Много често начинаещи блогъри ми пишат „модна марка се свърза с мен, какви пари да им искам?” или „как блога ми да стане по-известен?” Аз винаги им отговарям, че всичко е индивидуално и от страна на марката и от страна на блогъра и е въпрос на опит и усещане. За 4 години блогване научих, че не трябва да се работи на принцип „пари” и няма рецепти за успех.

Ивелина в шоурума на H&M

Втората част на интервюто можете да прочетете тук