“… днес броят на клиентите ми се удвои спрямо вчера, сред тях доста от дружките на мадам Клермон, с блеснали очи, макар и леко засрамени, убеждавайки се една друга, че било само от любопитство, нищо повече, че всичко, което искат, било да видят със собствените си очи.

Знам любимите на всяка. В тая работа си има чалъм, професионален нюх, също като при гледачките на ръце. Майка ми би приела с усмивка това разхищение на дарбата ми, но нямам никакво желание да се ровя по-надълбоко в живота на тези хора. Не искам да им научавам тайните, съкровените им мисли. Нито пък ме вълнуват страховете или благодарностите им. Кротък алхимик, би ме нарекла тя, който се занимава с домашна магия, при положение, че би могъл да върши чудеса. Но тези хора ми харесват. Харесват ми дребните им егоистични грижи. Тъй лесно разчитам посланието на погледите, на устните им: онзи с едва доловимата горчивина в погледа ще си падне по вкусните ми портокалови осморки; другият, с благата усмивка, ще предпочете мекичките в средата прасковени сърчица; момичето с немирната коса ще се зарадва на просячетата; а онази отривиста, жизнерадостна жена ще избере шоколадовите бразилки. За Гийом са флорентинчетата, изядени чистичко над чинийка в спретнатата му ергенска къща. Предпочитаните от Нарсис трюфели с два вида шоколад разкриват нежното му сърце, скрито под грубата външност. Каролин Клермон ще сънува прегорял карамел и на сутринта ще се събуди гладна и раздразнителна. А децата… Шоколадови спиралки, разноцветни топки, меденки със златисти краища, марципанени плодове в хартиени кошнички, карамелизирани бонбони с фъстък, хрупкави бисквитки, безформени курабийки асорти в кутии от по половин килограм… Аз продавам мечти, мънички удобства, безобидни сладостни изкушения, готови да сринат цяла плеяда светци сред лешници и нуги.

Нима това е толкова лошо?”