Нейният куфар прелива от детски дрехи и обувки. Ръчният багаж едвам побира кофичките и лопатките на малките архитекти, които ще строят ентусиазирано пясъчни кули на морския бряг. На дъното на дамската чанта, затиснати от лепенки и прахчета за рани, се мъдрят и разнасят леко гренясалия си аромат, червило и позасъхнала спирала за очи.

Познахте ли я? Самотната майка, разведената жена, които отглеждат сами все още невръстните си деца. Тежестта на самотната отговорност и грижата по малчуганите, слагат етикет върху нейния живот с удебелен в черно надпис: „трябва” ..... трябва да съм силна, трябва да работя здраво, трябва да изкарвам пари, за да оцелеят децата ми, трябва да ги заведа на планина, на сладкарница, на море - за да са здрави и щастливи, трябва да не мисля за себе си, трябва да живея заради тях.

И тя прави всичко това подплатена с мощта на майчиния си инстинкт - жертвоготовно и отдадено.

Някъде, обаче, из между всичките „трябва” на родителския дълг, си пропрaвя път инстинктът на ЖЕНАТА, подобно на водата търсеща пролуки. Той е онази част, насилствено откъсната и захвърлена от безмилостната реалност, в най-тъмния ъгъл на женската душа, превръщайки я единствено в майка и воин. Именно този инстинкт (макар и в заточение), "прибра” прилежно в багажа (между детските плувки и тениски), купената от миналогодишната лятна разпродажба лилава секси рокля. Същият този инстинкт „пъхна” в последния момент и сандала на висок ток. Отново той, върна майката на децата от вратата и „скри” в страничния джоб на куфара и онзи, по-изрязаният бански, с цвят на дива орхидея.

Жената отглеждаща сама децата си, ще покаже своята женственост меко и ненатрапливо, като част от лазурния пейзаж. Тя има нужда да бъде забелязана, да си припомни, макар и за няколко мига, какво е да си истинска жена. Би приела вниманието, дискретното ухажване и би се отдала на откраднатата страст пълнокръвно, с ясното съзнание, че най-значими са моменти „тук и сега”, а не клетвите за вечна вярност изречени пред свидетели. Такъв летен живителен коктейл от емоции би презаредил изтощените батерии на вечната майка и би я държал „на крака” дълго време. Вероятно чак до следващото лято.

Но дълбоко в себе си, тя ще таи надежда, че точно тази - уж случайна среща, може да се окаже съдбовна за нейния живот. Ако обаче, стане ясно, че е било мимолетен флирт, тя ще преживее реалността като мъжко момиче – без излишни емоции и тежки разочарования, та нали все пак е сама жена с деца? Тутакси ще си припомни, че всъщност друго не е и очаквала. И ще бъде благодарна.

(www.e-therapy.bg за сп. "прическа и стил" )