Една много красива жена вървяла по пътя си, когато видяла, че един мъж я следва. Тя се обърнала и попитала непознатия: „Кажи, защо вървиш след мен?” Мъжът отговорил: „Повелителко на моето сърце, прелестта ти е тази, която ме кара да те следвам. Казват, че владея играта на звуците, законите на поетичното изкуство и мога да събуждам в женските сърца любовта. Искам да призная любовта си, защото моето сърце изгаря за теб!”

Красивата жена известно време гледала мълчаливо младия мъж и след това казала: „Как можа да се влюбиш в мен? Моята сестра, която е по-млада от мен, е много по-хубава и по-очарователна. Виж, тя идва след мен.”

Мъжът се спрял. Обърнал се, но това, което видял, била една ужасна старица със закърпено наметало. Тръгнал бързо напред, за да настигне отново младата жена. Със сведен поглед и колеблив глас попитал: „Кажи ми, как можаха устните ти да изрекат тази лъжа?!”

Усмихвайки се красивата жена отвърнала: „Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато ми се кълнеше в любов. Как можеш ти, който владее всички правила на любовта и твърди, че сърцето му изгаря от любов по мен, да се обърнеш след друга?”

Из: „33 плюс една форми на партньорство” ( Н. Песешкиан)