- Скъпа ти май отдавна не си посещавала татко Фактор?
- Да, наистина. Мила, ти знаеш, че аз не издържам дългата раздяла с него, но в последно време ходя в салона му не по-често от един път в месеца...и то заради онзи негодник фон Щернберг. Знаеш колко е ревнив. Представяш ли си, ревнува ме от Макс, сякаш не знае, че той и до сега обожава починалата си съпруга....Всъщност, има ли нещо ново при Макс?
- Да скъпа, има. Представяш ли си, той изобретил....машина за целувки!
- Какво-о-о? До сега той създаваше само козметика...или бъркам?!?

Този диалог между Марлене Дитрих и Грета Гарбо е бил напълно възможен. Те имали обичай да си клюкарят на женски теми в началото, когато все още не били в открита ненавист една към друга.

Марлене Дитрих

Грета Гарбо

Но, „Машината за целувки”, или ако се изразим на езика на първоизточника – „The Kissing Machine”, Макс Фактор действително я изобретява и през 1939г. я представя публично. Тя изглеждала екстравагантно: метален апарат съединяващ под управление страстно два чифта устни изработени от папие-маше. Замисълът на изобретението било да се тества устойчивостта на червилата ползвани в киноиндустрията.

Трябва да се отбележи, че в онези пуритански времена на екран не се допускало нищо еротично, освен целувка. И за израз на любовта, актьорите можели да използват само този похват. Затова се целували пред камерите дълго и страстно, след което героинята следвало да каже нещо за свое оправдание: „Ах Тарзан, сега аз съм загубена завинаги!” и да изглежда невинна и непорочна.

Така че червилата на Макс Фактор, които не се разтичали нито от страсти, нито от осветителни прибори били крайно необходими на Холивуд. Също с огромен успех се използвали неговият туш за мигли, очна линия и перуки. Тоналният крем /основният тон/-първият в света такъв, бил ненадминат. Той позволявал свободната мимика на лицето, за което най-благодарни му били комиците. Предишните варианти на подобни продукти засъхвали по лицето и се ронели при движението на мускулатурата.

Знаменит продукт в колекцията на Макс Фактор остава т.н. „Pan cake”-пудра, руж и коректор в различни цветови гами. Този продукт “палачинка”, който гримьорите използвали за първи път на снимки през 1939г. произвел истински фурор. Нанасял се на тънък слой, леко и равномерно, не засъхвал и така прекрасно изглеждал даже на все още несъвършената цветна филмова лента, че кинокритиците му посвещавали цели статии. Казвали, че на кожа, на която е нанесено това средство, напомня „свежа праскова” и го наричали „истинско чудо”. Именно и във връзка с това се сформира основното правило на Макс Фактор: ”Гримът не трябва да се счита за сполучлив, ако се забелязва и натрапва. Той е добър, ако отстрани не могат да забележат че всъщност сте гримирани.”

За всички тези чудеса, а и за всички останали достижения в областта на грима и заслуги в кинематографията Макс Фактор получил заслужен „Оскар”.

Така този талант с ръста си от 1,50 и с тежък и комичен акцент, та чак синовете не му давали да дава интервюта, станал живата легенда на Холивуд.

По негова настоятелна препоръка Джин Харлоу от редова полубрюнетка , става първата в света платинена блондинка и веднага след това-суперзвезда!

Джин Харлоу

Към неговият салон /на ъгъла на булевард Холивуд и Хайленд авеню/ се втурнали бъдещите знаменитости Рита Хейуърт и Джоан Кроуфорд.

Не ги смущавали нито астрономическите цени, нито лошия английски на домакина, нито дори това, че имал странната привичка да нарича разкошният си Вeauty salon с простичката дума-„дюкянче”.

„Какво да се прави - шушукали помежду си - той така и не се научи да говори без акцент, затова пък се е научил да работи без издънка.”

През 1872г. на 5.08, когато малкият Максимилиан Факторович се родил в градчето Лодз /сегашна Полша/, юридически това била все още Русия под управлението на Александър II. Когато на 14г. бил определен да е помощник бръснар в местен театър, Лодз бил все още в Русия. Трудните материални условия за голямото еврейско семейство го принуждават след това да започне работа като помощник-аптекар. Тук се заражда неговия интерес към света на козметиката.

Когато през 1895г. се преместил в Рязан и открил там своето първо парфюмерийно дюкянче, неговата родина била все още Русия, а самият той бил избран за консултант по красотата в двора на Николай II. Работата по гримирането на театралните актьори става за него пропуск в света на руския елит и царския двор. И така до 1904г., когато негова родина става Америка. Там той заминава със съпругата и децата си. Фактор си спомня, че бил напълно отдаден и съсредоточен в работата си за нуждите на придворните. Аристократите му плащали добре, но го държали под строг контрол. Дори му се наложило да се ожени тайно.

Между другото антисеминизмът в страната се усилвал. Макс решил да замине за Америка, където вече се били установили неговия брат и чичо. Колко бил тревожен забелязал един генерал, с който Макс споделил страховете си. И с помощта му Фактор осъществил дързък план. Изкусно покрил лицето си с желатинов козметичен крем така, че да изглежда болен, така, че придворния лекар го диагностицирал като болен и му предписал лечение три месеца в Карлсбад. Макс набързо се отправил извън границите на Русия. За съжаление съпругата му умира не след дълго при последващо раждане в новата родина. В последствие му се наложило да преживее всички стадии на бедност и неудачи съпътстващи живота на скорошния емигрант.

През 1908г. той се оженил за съседката си Джени Кук и заминали за Калифорния да опитат щастието си в нещо ново-кинематографията. Там по думите му имало „отвратително гримирани хора”. Несъвършените средства за грим стояли като маска и били по-подходящи за театъра, но не и за новите нужди на киното, където плановете са по-близки. Макс се концентрирал да създаде нови, невиждани до тогава продукти за кино-грим в своята малка тогава лаборатория. През 1814г. създал лек покривен крем в 12 оттенъка. Негови първи клиенти станали Чарли Чаплин и Бъстър Китън.

Това било новото начало!

Перукерството се отдавало прекрасно на Макс Фактор още от младежка възраст, така, че няма нищо чудно, че той сътворява знаменитата перука със златен прах на Марлене Дитрих.

Тя искала косите и да сияят. Макс Фактор казвал: „Няма нищо по-просто. Нужно е само да нанесем на перуката златна прах.”, а Дитрих решила, че прахта трябва да е непременно от злато 20 карата. Макс не възразил. И всеки път, когато тя му изпращала безценната си перука за да я среши и освежи, той внимателно нанасял на нея нова златна прах и внимателно събирал старата оставяйки я за себе си.

„Не е лошо, не е никак лошо”...Особено за момче от бедно еврейско семейство.”-мислел си Макс Фактор докато обслужвал богатите си клиенти.

Чародеят козметолог създал изкуствените мигли. Причина била Филис Хейвер-комична актриса, която искала да изиграе ролята на жената-вамп. Това бил първият му триумф.

После Макс се посветил на кожата на Рудолф Валентино и помогнал на актьора да се избави от ролите си на тъмнокож злодей. А когато Дъглас Фербенкс му се оплакал, че силно се поти под прожекторите, Фактор създал първият сценичен крем, непропускащ пот на повърхността. И почти веднага създал и изкуствена «кинематографична пот» - смес от вода и минерални масла.

Вторият триумф на козметолога бил гримът в тубички. Накрая решил вечният проблем на червилото да не оставя следи при допир.

След появата на цветното кино в сътрудничество с големият си син изобретява основа за лице, която се нанася с мокра гъбка-сюнгер. Тази основа, т.н. “pancakes” леко и незабележимо пасвала на кожата и оставала незабележима, особено за фината разделителна способност на кино-камерата и фотообектива. Изобретението било толкова сполучливо, че актрисите използвали продукта и в личния си живот. Оттам тръгнала мода и жените да искат да използват тези негови открития. Така продуктите на фирма «Макс Фактор» излезли на международния масов пазар.

Казват, че можел да нанася грим и с лявата и с дясната ръка еднакво добре.

През последните 20 години от животът му, към него се обръщали най-често с „Великият вълшебник на Холивуд”. Целият този възторг от работата на Макс Фактор се потвърждава и в писмен вид по надписите украсявали стените в салона му. Той събрал най-голямата колекция благодарствени автографи от филмови звезди.

Прословут изказ на Макс Фактор е: ”Трудно понасям, когато жените са тъжни и некрасиви”.

Интересни факти:

- Макс Фактор започва да продава в Америка своите козметични средства, подбрани по принципа-„Цветова хармония”. На всяка клиентка се предлагала анкета по която можело да се определи към кой от четирите типа на „Цветна хармония” се отнася: блондинка, брюнетка, червенокоса, браунетка - от brown-кафяво. Фактор измисля този нов термин за обозначение на жени с цвят на косите, който по-рано се наричал-„тъмна блондинка”. С такива коси, по мнението на Фактор били повечето жени. Накрая, след консултацията, клиентката получавала и подходящ комплект гримове за нейния тип.

- Макс Фактор пръв въвежда употребата на понятието „Make up” за описание на декоративната козметика и нейното използване.

- „Цветова хармония” –през 1918г. Фактор формулира идеята за „Цветова хармония” в грима. Фактор казва, че определени съчетания на тена на кожата, цвета на косата и очите изглеждат по-ефектно, ако са в съответствие с подходящи цветове козметика за грим. Освен това, самите козметични средства трябва да се съчетават помежду си и взаимно да се допълват и хармонират.

Източник: Оливера Арнаудова-Попова, гримьор и преподавател, Belle Vue make-up studio