Тези дни ПЪТЯТ настойчиво ме отвежда и среща с хора, които залагат една основна тема - тази за БЛАГОДАРНОСТТА...по-скоро за нейната липса. Мисля, че този дефицит е най-осакатяващият за човешката душа. Не умееш ли да благодариш: не умееш да обичаш, не умееш да даваш, не умееш да се радваш, не умееш да създаваш близки и доверителни отношения, както и да се радваш на чуждия успех, не умееш да си съпричастен, не умееш да се възхищаваш, не умееш да оценяваш благата, които Вселената ти предоставя...можете да продължите с тъжния списък...

Две от най-близките ми приятелки са дълбоко вярващи. Тези жени са най-автентичните, силни и обичащи същества, които познавам лично. Те присъстват неизменно в моята реалност - било то физически или дистанционно.

Вярвам, че Tе са специален Дар за Мен от Живота. Помогнаха ми да усиля своята вяра - в себе си, в Бог, в мъдростта на Природата.

Благодарение на тях и на моите житейски уроци, успях да проумея, че има само един избор, който се налага да направим: Любов или Страх

Любовта ражда Даровете и Благата (и не само материалните такива).

Страхът се изражда в Омраза и Завист.

Веднъж ми разказаха този виц. Дори не успях да се засмея, защото осъзнах, че това е реалността за много хора.

Реалността на дълбоката душевна нищета.

Просяк стои с чиния в ръка. Минава пастор и му пуска 100 евро. И така всеки месец.

След една година пасторът започва всеки месец да му пуска по 50 евро.

След още една година - по 20, след това по 10 и накрая по 5.

Просякът спира пастора и го пита каква е причината. Пасторът отговорил:

"Когато ти давах по 100 евро, бях ерген и не се нуждаех от много пари.

Обаче след една година се ожених, а жената има разходи и и трябват пари. Затова намалих на 50 евро.

След още една година ми се роди син, за когото също трябват пари, затова ти намалих на 20 евро.

След още една година ми се роди дъщеря и ето ти 10 евро...".

Просякът го прекъснал нервно: "Ама, пасторе, аз не съм длъжен да ти издържам семейството! "