Вече ви представихме някои от най-непретенциозните стайни растения, като Каланхоето и Хлорофитума, например.

Днес е ред на едно уникално цвете, което също е сравнително лесно за отглеждане.

Много хора си имат вкъщи едно от любимите на човечеството пълзящи растения – хоя, наричана понякога погрешно Asclepias.

Родината й е Индия, отглежда се като пълзящо или висящо растение. Има месести листа и чадърообразни съцветия от подобни на восъчни звездички цветове. Цъфтежът обикновено се случва през периода от май до септември.

Най-разпространеният вид е хоя карноза (carnosa). Културата има няколко разновидности, сред които variegata (листа с кремав кант), exotica (листа с жълто по средата) и Crimson Princess (младите листа са червени). Хоя аустралис (australis) изглежда по същия начин, но листата й са почти кръгли. Хоя бела (bella) е висящо растение и се отглежда в домашни условия по-трудно от карноза. В продажба можете да намерите също така хоя мултифлора, която дава малки жълти цветове.

Хоя карноза е лесна за отглеждане цъфтяща лиана. Силните й увивни стъбла достигат дължина от 4.5 м. и повече, но изискват опора, например тел, тешетка или пръчки. Младите стръкове са месести и зелени (или кремаво-зелени) с малки листа. Ароматните цветове се появяват в края на пролетта-началото на есента. Миниатюрната хоя е по-малко капризна към светлина и влажност, но не е и толкова светлолюбива. Расте добре в окачени кашпи. Има няколко правила за това какво не трябва да правите с нея – не пипайте растението, след като е образувало цветоноси; не отрязвайте прецъфтелите такива и не пресаждайте растението, докато не стане наложително.

Стъблата на хоята са месести и сочни, също както и блестящите зелени листа. Цветовете са бели с розово в центъра, миришат приятно и се разполагат като чадър. Изглеждат като направени от восък, което дава и едно от имената на растението – восъчно цвете.

Цветовете отделят обилно нектар, който можете да видите в тях като прозрачни капки. След прецъфтяване цветоносите не бива да се отрязват, тъй като те могат да образуват нови „чадърчета“ от цветове дълги години наред.