"Болестта носи конкретна полза

Най-често си „поръчват” болести децата. Те се нуждаят от много емоционална, душевна топлина и от грижите на родителите си. А те могат да бъдат постоянно заети с изясняването на взаимоотношения или с някакви свои дела ( бизнес, домакинстване, учене, хоби). Как може детето да привлече вниманието на родителите си? То има изход – да се разболее и активно го използва. Разболее ли се детето, родителите оставят делата си и се занимават с него - целта е достигната.

Но този метод се използва активно и от възрастните. Не искате да отидете на неприятна за вас среща, но не виждате възможност да избегнете това? Организмът ви се притичва на помощ – вдигате температура ( понякога само за 2-3 часа) и с чиста съвест си оставате в къщи – къде ще ходите с висока температура?!

Във всекидневния живот всички са заети със собствените си проблеми – работа, печелене на пари, строеж на къща и т.н. В крайна сметка хората, макар да живеят заедно, не общуват по между си, не им достига взаимно внимание, грижи, интерес към проблемите на другия. Вие търсите начин на получите тези неща и го намирате чрез болестта ( разбира се, това се случва на неосъзнато ниво). Разболеете ли се започват да ви обръщат внимание, вечно заетият ви съпруг започва да се интересува как се чувствате и от какво имате нужда. А как да получите всичко това без болестта? Почти е невъзможно.

Болестта като начин на живот

Например пенсионерите често боледуват, тъй като болестта им дава занимания – трябва да се ходи по лекари, да се спазва режимът на приемане на лекарствата или процедурите. Това им дава обширни теми за общуване с останалите болни – какви нови лекарства са се появили, как протича заболяването при познати, как се отнасят лекарите към болните и т.н. В крайна сметка животът се изпълва със смисъл и полезност. Дори се появяват известни основания за гордост, ако неговата болест е по-сложна и трудно лечима, отколкото при другите. А с какво би се занимавал ако е здрав?

На това занимание посвещават много години млади съпруги на богати мъже. Първите 10-15 год. от семейния живот тези жени отдават на възпитанието на децата. След което , за съжаление, децата порастват и не се нуждаят вече от непрекъснатите грижи на майка си. А на нея какво и остава да прави? Много от тези жени не са успели да се реализират по друг начин. Не знаят какво и как да работят. Не са успели да се квалифицират, а и няма за какво – мъжът печели достатъчно. Но все пак тя трябва да върши нещо. Такава жена упорито търси нова област, в която да вложи енергията си, и организмът и се притичва на помощ, като я спасява от натрупалия се стрес. Той и „поднася” излишни килограми или някакво сложно заболяване и тя героично се хвърля в битката с новия враг! Ура, вече има с какво да се занимава и пази Боже да отслабне или оздравее, тогава животът и отново ще изгуби смисъл.

Болестта ни кара да се чувстваме значими

Друг вариант е ситуацията, при която доскоро известен и успешен човек, остава без работа. Спортист, актьор, обществен деец, политик, след като достигне върха на славата си, често остава без работа във все още млада възраст. С какво да се заеме човек, който е свикнал с вниманието и преклонението на масите? Да се захване с нещо обикновено? Душата му няма да се примири с това. И човекът често се разболява, но не от стандартна болест, а от особена - която никой не може да излекува ( понякога прераства в психично заболяване). Отначало той се лекува в кварталната поликлиника, след това в градската болница, след това го насочват към някоя специализирана , където с болестта му се занимават светила в областта на медицината. Ето, че той отново се намира в центъра на вниманието, занимават се с него и общуват знаменитости и светила. Дори и да го боли, той отново е създал за себе си живот в който чувството му за значимост е удовлетворено.

Болестта като почивка

Още една широко разпространена причина, поради която боледуваме, е когато се нуждаем от почивка. Може би ритъмът ви на работа е твърде напрегнат и не ви остава време за почивка. Може би сте свободни да се разпореждате с времето си, но вътрешните ви нагласи не ви позволяват да почивате, докато останалите работят. Вие работите, работите, работите и не виждате и не виждате шанс да спрете този непрекъснат бяг на живота. И тук на помощ ви се притичва отново организмът, чиито ресурси наистина са изтощени и вътрешната ви, несъзнателна поръчка е изпълнена.

Болестта като начин да отложите вземането на важно решение

Понякога човек трябва да вземе важно решение – да смени работата или да се премести да живее на друго място, да сключи брак или да се разведе, но се страхува да направи това. Ако сроковете го притискат, а окончателно решение няма, на помощ се притича организмът – той се разболява и човекът им пълни основания да отложи срока за вземане на решение още малко.

Болестта като начин за манипулация

Широко разпространен начин за влияние върху околните е заплахата да се разболеете или даже да умрете: „ Ако не направиш това, няма да го понеса!” – кой не е чувал подобни думи? Обикновено този начин за налагане на собствената воля се използва от по-слабите хора, които не умеят да отстояват себе си по друг начин. Но този начин е доста ефективен, особено ако заобикалящите ви хора ви обичат и не искат да се превръщат в източник на вашите страдания. За да усилите ефекта, трябва поне веднъж да си докарате болестта сериозно – тогава за околните вече няма никакво съмнение, че не се шегувате и, искат или не, ще започнат да изпълняват прищевките ви.

Болестта като следствие от неправилна „поръчка”

Понякога възниква парадоксална ситуация, когато болестта е следствие на некоректно изразената вътрешна молба на човек. Жена разказа, че след като завършила Университета, започнала работа в организация, където е използвали ( нея - младия и кадърен специалист) като куриер. Тя силно се възмущавала и като мантра повтаряла: „Не искам да работя с крака!” В крайна сметка тя развила сериозно заболяване на краката, което я лишило от възможността да се придвижва свободно. Сега тя работи само с глава."

източник: „Здравето е в главата, а не в аптеката”- А. Свияш