Днес попаднах „случайно” на пост във Facebook. Няма да го коментирам. Няма да го анализирам. Няма да го орязвам – в него всяка дума е възлова. Но не се хващайте за думите. Усетете емоцията. Не съдете, не хвалете, не мислете...просто усетете.
via: Den Na
„Позитивни картинки, позитивни мисли, за любовта, за егото…прекрасни, красиви неща. Прекрасни са и съветите за здравословно хранене, прекрасни са и методите за „здравословно“ лечение на рак със сода и интервютата за слънчево хранене. Все възможности пред човека в необятното море на любовта и излизане от кошмара на дуалността.
Но някак прекомерно позитивно, прекалено нереално е това- само красота, любов, вълшебства, отворени чакри, видения, гадания..сякаш вече сме не в пето, а поне в седмо измерение. Да, ама не.
И просячето пред офиса го има. И блъснатото от кола бременно куче го има. И домовете за изоставени и болни деца ги има. И болните ни пенсионери с осъждащите ги на смърт пенсии- също ги има. И починалите от рак или продадени (отвлечени също!) деца- и тях ги има. Войните са факт. Да продължавам- няма смисъл. А всичкото това не е никак, ама никак позитивно. И е съвсем, съвсем реално.
Преди време попаднах на призив на един останал без работа човек- пищисал се и пуснал в духовните групи пост- останах без работа, ако някой търси еди какъв си специалист, моля, обадете се, в безизходица съм…Нито един от отговорите не беше окуражителен. Никой не каза дори, че ще потърси, никой не каза на човека, че съжалява за това, което преживява…поне да го стопли. Всички отговори бяха горе долу от рода на „Тук се занимаваме с духовни неща и такива постове не отговарят на тематиката на групата“.
Ха! Че нали с духовни неща се занимаваме, нали търсим израстване- духовно, нали се стремим да обичаме другия като себе си, нали сме в състоянието на НАМАСТЕ…и изведнъж- къш, не ни нарушавай позитивната нирвана. Ритник и точка. Някой ще каже веднага: „Такива са Вселенските закони, това е карма, това той трябва да го преживее, ако помогна- нарушавам равновесието и се меся дето не ми е работа…и пр. оправдания за нежеланието си да променим нещо в нас самите. Човекът получи ритник в името на духовното ни израстване.
И се питам: Що за Любов имаме, след като отричаме съществуването на проблем- не в света, а в нас, самите. Що за любов е да си заровиш главата в пясъка и да си въобразяваш, че около теб гъмжи от ангели, че ти никнат криле, а не чуваш раздиращия сърцето вик за помощ?
Или от висотите на достигнатите с мантри и какво ли не още високи измерения, ще излъчим любов и светлина и проблемите ще се решат с магическа пръчка? Не лъжем ли себе си по този начин?
Наистина, за всички нас сега е много важно да се учим на любов, да търсим и намираме истината за устройството на света и вселената и начина на живот в съответствие със законите й. За нас сега е много важно да се упражняваме, да опитваме неопознатата все още сила на любовта и мисълта си. Но не като стоим със затворени очи и страним от реалността. То е все едно да добиеш морски тен, гледайки снимката му на монитора си. За мен това е всичко друго, но не и Божествена любов. За мен това е лицемерна любов.
Много се пише за прийомите на Тъмните сили- може би това е един от най- хитрите им номера. Но и от най- слабите, ако го видим и осъзнаем. Защото точнo този номер ние можем да отработим в себе си най- бързо- тук не става въпрос за нещо отвън, тук става въпрос за отваряне на очите ни. Нашите собствени очи. А това зависи само от нас.
И колкото по- скоро си дадем сметка с коя любов живеем, божествената или лицемерната- толкова по- добре за нас самите, защото ще започнем да търсим начините, всеки за себе си и заедно с всички, да неутрализираме спънките по пътя на човечеството към по- добър свят- света на божествената любов.
Не искам да предизвиквам конфликти или да засегна някой. Пиша това, защото така го виждам и ме боли от него.
И понеже любовта има много лица, вероятно това е нейното плачещо лице…
Обичам ви, Ден На.”
