Нейният живот напомня полет на метеор, изгарящ всичко по пътя си...

Нa 20 години тя забърква кремове в тъмното си австралийско дюкянче. Няколко години по-късно нейни лаборатории и фабрики започват да никнат по цял свят.

Хелена Рубинщайн е една от най-забележителните жени на XX век. Прозорливостта и личните й качества изравняват успеха на пионерката на модерната козметика с този на Коко Шанел. Жан Кокто я нарича „императрица на красотата”. Напълно заслужена титла.

„Бих искала бизнесът ми да продължи да съществува триста години”, беше заявила старата дама малко преди да почине през 1965г.

Вече близо цял век фирмата, която тя основава, продължава да упражнява все същата магия, за да стане през 1988г. козметичен гигант номер едно в света.

В далечната 1902г. обаче никой не би помислил да заложи и цент на малкия салон за красота, който младата полякиня отваря в центъра на Мелбърн.

Хелена е родена на 25 септември 1872г. в Краков.Тя е най-голямата от осемте дъщери на еврейската фамилия на Хорация и Август Рубинщайн. Майката произхожда от семейство на банкери. Бащата е по-скоро нежен мечтател, страстно привличан от изкуството и древността.

По рождение най-голямата Рубинщайн е с дух на водач и още от малка проявява самостоятелност, упорство и трудолюбие.С течение на годините обаче противоречието между света на строгия семеен юдаизъм и усета за свобода и независимост по време на гимназиалното образование, накланя везните за житейски избор в полза на последното. В един момент дори напуска училището наричайки го - „смъртна скука”.

На 20г. по настояване на баща си за малко да се омъжи за лекар. Отказва му под претекст, че трябва да отиде да живее при брата на майка си. Само че на вуйчо й му се налага да емигрира в Австралия. Така през 1892г. Хелена отпътувала за петия континент. В куфара госпожицата е пъхнала 12 бурканчета с крем за лице. Има ги от приятелка актриса и техен създател бил химикът Яков Ликуский. Носи и подкрепата на майка си, която винаги й е внушавала, че интуицията и красотата са силата, която позволява на жените сами да управляват съдбата си. Подозирала ли е тогава Хелена колко права ще се окаже майка й?

В онези времена са нужни 3 месеца път, за да измине разстоянието от Краков до Коулрейн, малко забутано селище, отстоящо на 100км. oт столицата, където са се установили австралийските й роднини. Пристигането на малката Хелена е истинско събитие за дамите в града. Там на австралийските жени, подложени на безпощадния към кожата австралийски климат, тя любезно предлага първото си бурканче, после второто..., скоро запасите й свършват. Клиентките искат още и още от чудодейния крем, успокояващ и омекотяващ загорялата им кожа.

Хелена усетила, че е напипала златна жилка и по нейно спешно настояване от Австралия, д-р Ликуски, химик по професия и приятел на фамилията, създава формулата на крем, който незнайно защо Хелена нарича - „Валаз”.

И дoкато тя изучава тайните на растенията и билките при аптекаря на ъгъла, близките и останали в Краков, започват редовно да я снабдяват с необходимите съставки. Така се ражда онова, което съперничката й Елизабет Арден нарича по късно - „полска мафия”.

Но в страната на кенгуруто успехът е все още много далеч. Десет мрачни години и невероятна упоритост са необходими на младата жена, за да се наложи в страната. Но Хелена, която е убедена, че е родена с мисия, вярва в успеха си: „Бяхме скромни хора с много малко пари. Аз бях най-голямата и тъй като в семейството ни нямаше момчета, знаех, че ще трябва да помагам на близките си. Австралия беше единственият изход, така, че трябваше да се справя. Сама да извървя пътя си.”-разказва тя в „Мемоарите” си.

Така през 1902г. в Мелбърн се появява фирмата „Валаз”. Три години по-късно д-р Ликуски и една от сестрите й се присъединяват към Хелена, която очевидно се нуждае от подкрепа. Салонът й се състои от три малки стаи, пердетата е ушила собственоръчно от свои стари поли. Но бурканчетата с крем се продават като топъл хляб. С помощта на стария химик тя постепенно разнообразява продукцията си: лосиони, сапуни, други видове кремове...

През 1907г. Хелена вече е достатъчно богата, за да остави салона в ръцете на сестра си и да предприеме обиколка из Европа. Среща се с дерматолози и диетолози. Известно време учи в Париж под ръководството на известния дерматолог Бертло. Така се оформят новите й схващания за козметичните продукти.

В края на същата година Хелена се връща в Мелбърн. Американският журналист от полски произход Едуард Тайтъс публикува хвалебствена статия за нея, с която я лансира. Той е образован, има достъп до всички интелектуални и артистични кръгове в Европа и става неин съпруг. Двамата са пълна противоположност - той е чувствителен, свързан с литературата и бил очарован от нейната страстност и устрем към успеха. Той остава голямата й любов.

„Валаз” открива свои клонове в Брицбейн и Сидни, а младата двойка се установява в Лондон. Годината е 1908. Раждат им се двама сина - Рой и Хорации. Паралелно с това отваря врати лондонския „Валаз”, настанен в сградата на лорд Солсбъри на Майфеър.

Успехът е зашеметяващ. За десет години младата имигрантка става заможна и прочута жена, а стилът й – строга рокля, тежък кок, рубиненочервени устни, орлов поглед и много бижута – удивлява и завладява.

Бижутата са нейната слабост. „Колкото по-дребна е една жена, толкова повече бижута трябва да носи”, казва тя с ниския си глас с тежък полски акцент, който не оставя никого безразличен.

Благоразумно Хелена Рубинщайн, започнала бизнеса си с една простичка рецепта - да прави това, което умее. Но го прави най-добре от всички. Тайната й - спи малко и работи по 12 часа на ден.

Стремящата да контролира всяко действие на подчинените си, неуморима и не знаеща какво е почивка, Хелена Рубинщайн се прочува с безкомпромисност и деспотизъм. „Или по моят начин, или по никакъв друг”- това бил девизът й. А след работния ден, вечерта неизменно се появява по всички важни за бизнеса й модни места, хванала под ръка прекрасния Тайтъс.

Дрогата й: ревността. Щом погледът на мъжа й се насочи към друга жена, Хелена тича при бижутера си и поръчва ново бижу, най-често перли, към които изпитва особена слабост.

Очаквайте продължение.

Автор: Оливера Арнаудова-Попова, гримьор и преподавател, Belle Vue make-up studio