Оженили се Моливът и Гумата, живеели си спокойно. Моливът - остър, Гумата - мека, отстъпчива. Разбирали се добре.
Гледали познатите младата двойка, чудели се: нещо необичайно има тук. Приятелите на Молива започнали да го корят:
-Грешиш, братко! Гумата те върти на пръста си. Ти не си написал думата докрай, а тя вече я е изтрила. Къде ти е мъжката гордост?
А приятелките на Гумата я назидавали:
-Много му позволяваш на твоя Молив. Има да плачеш заради мекотата си. Цялата ще те изтрие!
И наставленията в крайна сметка дали резултат. Моливът, за да отстоява мъжката си гордост, започнал да драска всякакви джонгалици. Гумата, с цел самозащита и укрепване на семейството, започнала да трие всичко, написано от Молива. И се разделили, непроживявайки заедно и месец. Приятелите им много тежко понесли разпадането на семейството. Единствената им утеха била, че всичко протекло точно така, както го предвидили.

http://prit4ite.blogspot.com/„източни притчи”

В психологията този феномен се нарича "самосбъдващо се пророчество". От там идва и "клишето", че страховете ни настигат. В крайна сметка, човек получава всичко онова за което мисли - без значение от знака: "+" или "-".

Тази притча залага много посоки за размисъл: как живеем, заради кого живеем, на кого и в какво вярваме и защо, дали съветите винаги са "изчистени" или носят "замърсяването" на страховете, дефицитите и емоционалните травми на съветващите.

Тук е мястото да уточня, че психологът не е съветник и не раздава готови решения. Репликата към него "какво да направя?", е отново опит човек да "предаде" своята отговорност на външни сили . Психологът е огледалото в което можеш да се огледаш и откриеш себе си. Казано с други думи: да откриеш своите решения.