- Прекалено сериозно се отнасяш към себе си - бавно каза дон Хуан. - И се възприемаш за дяволски важна личност. Това трябва да се промени. Толкова си важен, че смяташ, че имаш правото да се ядосваш по Всякакъв повод. Толкова важен, че можеш да си позволиш да се обърнеш и да си тръгнеш, когато обстоятелствата не се подреждат така, както ти искаш. Вероятно смяташ, че с това демонстрираш силата на своя характер. Но това са глупости. Ти си слаб, високомерен и самовлюбен тип.
Опитах се да възразя, но дон Хуан не ми даде възможност. Той каза, че поради прекаленото си чувство за важност през целия си живот не съм завършил нито едно нещо, с което съм се захванал.
Бях поразен от увереността, с която той говори. Но всички негови думи, разбира се, бяха истина и това не само ме вбеси, но и доста ме изплаши.
- Чувството за собствената важност, както и личната история, се отнася към нещата, от които трябва да се отървеш - твърдо каза той.
К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан"
В християнската религия горделивостта е един от смъртните грехове. И това не е случайно. Точно горделивостта, чувството за собствената значимост, са причина за страдания и болести, които често са неизлечими. Именно горделивостта е източник на всички пагубни мисли и емоции.
Когато човек се поставя по-високо или по-ниско от някой друг, той започва да осъжда, презира, ненавижда, да се ядосва, да има претенции. Усещането за собственото превъзходство над другите поражда високомерие и желание да унижаваш (с думи, мисъл, постъпка). Чувството за собствената значимост поражда огромна подсъзнателна агресия, която след това се обръща срещу своя източник.
Това чувство представлява стремежа на човека да постави себе си, своя разум, своята мъдрост над Вселената, над Бога, над всичко и всички на този свят. Горделивият човек не може и не иска да възприеме травмиращите ситуации в своя живот, тоест онези ситуации, които не отговарят на неговите очаквания. Той има свои разбирания за заобикалящия го свят и смята, че точно те са най-правилни и най-добри. Той се стреми да подчини заобикалящия го свят често чрез насилие. Затова всяко несъответствие с представите му за това какъв трябва да бъде заобикалящият го свят предизвиква в душата му изблик на агресивни емоции: злоба, обида, омраза, презрение, завист, съжаление и др. А това, на свой ред, води до различни болести, дори смърт.
Горделивостта е усещането за вътрешно превъзходство над другите или, обратното, за подценяване на самия себе си. Това, преди всичко, е резултат от неразбирането на своето истинско място във Вселената, на своето предназначение в този живот, на целта и смисъла на живота. Получава се така, че цялата енергия се изразходва за пряко и косвено доказване на собствената правота, за борба със заобикалящия ни свят.
Представете си човешкия организъм. В него има един трилион различни клетки. Какво ги свързва? Животът. Стремежът към цялостност, тоест служенето на един и същ организъм. На това ниво всички клетки са равни помежду си. Няма по-добри или по-лоши клетки. Клетката на сърцето или на главния мозък с нищо не е по-добра от клетката на правото черво. Те не могат да съществуват една без друга. Всеки организъм е добре балансирана система. Всички клетки са свързани помежду си.В същото време всяка клетка е уникална, тъй като има свои, специфични функции за благото на целия организъм. И ако клетката се справя чудесно със задълженията си, получава от организма всичко, от което се нуждае.
Представете си сега, че една клетка започва да се бори с целия организъм и да отстоява собствените си интереси, без да се съобразява с интересите на целия организъм. Нуждае ли се организмът от тази клетка? Може ли клетката да диктува условията на организма? Не. Организмът ще се стреми да се отърве от нея, иначе тази клетка ще се превърне в злокачествено раково образувание.
Вече стана дума за това, че всяко поведение на човека има своето позитивно намерение. Горделивостта като начин на мислене и възприемане на заобикалящия ни свят също има своето позитивно намерение. То е многоаспектно. Да почувстваме своята уникалност, ценност и изключителност в този свят. Това е и стремежът към съвършенство, и желанието да се чувстваме спокойно и удобно, и желанието да кажем за себе си на целия свят.
Всеки човек иска да чувства, че не живее напразно на този свят, че животът му има смисъл. Но да усещаш собствената си ценност и изключителност за сметка на извисяването над другите - това означава да носиш в подсъзнанието си програма за унищожаването на другите светове. Нали ако аз съм по-добър и стоя по-високо, другите са по-лоши и стоят по-ниско. Но всъщност, на фино ниво всички сме равни. Горделивостта поражда най-силната подсъзнателна агресия, която се връща във вид на мощна програма за самоунищожение чрез травми, нещастни случаи, неизлечими болести и - накрая, смърт.
Горделивият човек е затворен човек. Като не иска да приеме световете на другите хора, той прави своя свят беден и ограничен. И в крайна сметка това го довежда до самота и смърт.
Как да се освободите от горделивостта. За целта най-напред се научете да поемате отговорност за живота си, за съдбата си. Веднага отпада необходимостта да обвинявате някого, включително и себе си.
Научете се да приемате всяко събитие в живота си без претенции и обида. И не просто да ги приемате, но и да благодарите на Бог, на своето подсъзнание за тези събития, колкото и лоши да ви изглеждат на пръв поглед. Всички знаят поговорката: „Всичко, което Бог дава, е за добро." Просто трябва да се научите да намирате положителните страни във всяка ситуация. Понякога те са очевидни, понякога са скрити за нашето съзнание и често разбирането за това какъв позитивен урок сме извлекли от тази ситуация идва много по-късно...но винаги идва, ако сме настроили душата си да извлича уроци от всичко което преживява.
източник: "Възлюби своята болест" д-р В. Синелников
