40-те години са критичната възраст за българските семейства.

Над 50% от разведените у нас попадат във възрастовата група 40-49 години. Това сочат данни от проучване на Института за изследване на населението и човека към БАН, съобщава в. "Монитор".

„Между 40 и 49 и мъжете, и жените изпадат в криза и започват да преосмислят живота си, да търсят недостатъци в половинката си”, обясни директорът на института доц. Антоанета Христова. Тя допълни, че най-често „кризата във възрастта” избивала към изневяра, която е сред основните причини за разводите у нас.

Икономическата нестабилност също силно разклащала семейните взаимоотношения, обясни експертът. Двойно са скочили разводите у нас ­ от 3,7 през 2001 г. до 5,8 % през 2011 г., сочат още данни от проучването. Междувременно с 50 на сто се е увеличил делът на българите, които живеят без брак. Без халка на ръката са предпочели да съжителстват 8 на сто от двойките, докато броят им през 2001 г. е бил наполовина по-малък ­ едва 4%. Най-големите привърженици на „свободната любов” са лицата между 16 и 39 години.

70% от тях живеят, без да са сключили граждански брак. С увеличаването на възрастта този дял намалява и сред населението между 40-49-години едва 16% живеят без брак, а сред лицата над 50 години – 14%.

Друга тревожна тенденция е, че българската булка застарява. Средната възраст за встъпване в брак при жените била 25 г. през 2001-а, а през 2011 г. е скочила на 27 г. „Събитията се отлагат – сключването на брак и създаването на първо дете, което е повлияно най-вече от социалните условия в страната”, уточни доц. д-р Елица Димитрова от БАН. Тя съобщи още, че преобладават ражданията в безбрачни съюзи като вече 54,1% от новородените се появяват на бял свят без брак. „Всички тези промени имат отражение не само върху демографски процеси като раждаемост и миграции, но и върху редица аспекти от организацията на цялото общество”, коментира доц. Христова. В тази връзка тя каза, че приетата Стратегия за демографско развитие на страната по своята същност е хубава, но от гледна точка на прилагане все още не се вижда накъде тръгват нещата.