"Практически всеки човек постоянно се страхува от нещо. Страхува се да не се разболее и да не умре, да не изгуби пари, да не го пребият или убият, да не го изостави любимият човек и т.н. Страхът държи човека в постоянно напрежение, не му позволява да действа. Нещо повече, мислите за страха, които се въртят постоянно в главата на човека, буквално привличат подобни ситуации. Като използва страха, подсъзнанието изпълнява защитна функция за човека. За всяко човешко същество е много важно да се чувства в безопасност. Чувството за безопасност и сигурност, на свой ред, носи усещане за спокойствие. Но, ако страхът е една от основните емоции във вашата подсъзнателна програма на поведение, той ви държи в постоянно напрежение.
Основната причина за появата на страховете е липсата на доверие. Доверие към себе си, към другите, към целия свят. Такива хора постоянно очакват от заобикалящия ги свят нещо лошо. И го получават - защото всичко в нашия живот се случва в съответствие с нашите очаквания. Вследствие на страха човек престава да вярва на хората и на заобикалящия го свят като цяло и се изолира от тях. А това поражда затвореност и в крайна сметка води до самота.
Освен самотата, чувството на страх има много други вредни странични последствия. Страхът привлича именно онези неща, от които се страхуваме.
Например, страхът да не се разболеем привлича болести. Страхът от самота води до самота. Страхът от загуба ни кара да изгубим нещо. Как става това? Когато се боим от нещо, рисуваме в съзнанието си страшната картина на онова, което може да се случи. При това изпитваме силно негативни чувства и си казваме: „Не искам това да се случва. Пази Боже!" Всички тези мисли, чувства и образи съществуват в нашето съзнание и те създават съответната ситуация.
Например, ако някой ви каже: „Не запомняйте числото 237. В никакъв случай не запомняйте това число!" Какво ще направите вие? Разбира се, ще запомните това число. И колкото повече се опитвате да го забравите, толкова повече го запомняте.Така е устроен нашият разум. За него частицата „не", отрицанието са хипнотична заповед да направи точно това.
Другата причина за страховете е силната привързаност към нещо на този свят, което поражда страх от неговата загуба. Човек може да се „вкопчи" във всичко: в парите, в къщата, в някой близък човек, в децата, в семейството, в някакви идеали. Трябва да разберем, че нищо на този свят не ни принадлежи, дори нашите мисли. Всичко ни е дадено свише за временно ползване, включително и животът.
Веднага се запитайте какво се страхувате да изгубите?
Точно към това нещо трябва да промените отношението си. Да го превърнете не в цел в живота, а в средство за живот.
Например, ако сте се вкопчили в парите и ги превръщате в целта на живота си, подсъзнателно ще се страхувате да не ги изгубите, а в живота ви ще възникват всевъзможни ситуации, които ще водят до загуба на пари.
Ако се отнасяте към някой близък човек (например към мъжа си/жена си) като към собственост и се вкопчвате в отношенията си с него, страхът да не изгубите тези отношения в крайна сметка ще доведе до самота или тези отношения ще се запазят, но ще се появят сериозни заболявания.
Всяка ценност на този свят трябва да бъде не цел, а средство в живота. Престанете да се отнасяте към нещата като към собственост. Всичко, което използвате в момента - колата, парите, отношенията, знанията, животът - е подарък. Той съответства на вашите мисли и на вашата вяра. Вселената ви го е подарила. Някой има това, друг го няма. Някой има повече, друг - по-малко. Всеки получава именно онова, което може да използва, и именно толкова, колкото може да вземе. Използвайте това внимателно и по предназначение, като инструмент в придвижването по пътя на Знанието. Защото в един прекрасен момент Вселената ще си го поиска обратно.
Всичко земно подлежи на разрушение: колата ръждясва, домът се руши, близките хора си отиват от този свят, едни идеали се заменят с други, знанията постоянно се променят. Неизменна и неразрушима остава само Истинската ви същност - т.е. Божествената искра вътре у вас. Именно тя трябва да бъде превърната в цел в живота. А всичко останало е само средство по пътя към това. Целта в живота не е трупането на земни ценности, били те материални или духовни. Не се вкопчвайте в земните ценности и тогава няма да се страхувате да не ги изгубите. Вселената е изобилна и винаги ще ви даде онова, което ви е необходимо. Трябва само да се отворите към това."
източник: "Възлюби болестта си" (В.Синелников)
