Колко често, докато влачим товара на миналото и тежката презастраховка на бъдещето, биваме смачкани в настоящето от това бреме!?
Максим Горки е казал, че в каретата на миналото няма да отидем никъде. Също така, ако твърде много се страхуваме и защитаваме от бъдещето, то задължително губим и настоящето. А загубата на "тук и сега", е най-голямата възможна житейска загуба, тъй като настоящето е единствената реалност, с която разполагаме, в която пребиваваме физически и можем да управляваме.
Истински живее онзи човек, който знае какво да запомни от миналото, на какво да се наслади от настоящето и какво да планира за бъдещето.
"Един странник мъчително вървял по дълъг безкраен път. Бил натоварен с какви ли не неща. Пъшкайки и стенейки, се придвижвал крачка по крачка напред и проклинал тежката си орисия и умората, която го измъчвала. В обедната жега по пътя си, срещнал селянин, който го попитал:
- О, морни страннико, защо си се натоварил с този отломък скала?
- Ама, че глупост – отвърнал странникът, - досега не бях е забелязал.
След това захвърлил отломъка и се почувствал по-добре. Изминал доста път и срещнал друг селянин, който полюбопитствал:
- Я кажи, морни страннико, защо се измъчваш с полуразвалената тиква върху главата си и влачиш, вързани за вериги, тези тежки железа след себе си?
Странникът отвърнал:
- Не съм знаел какво си причинявам с тях!
Той се отървал от веригите и запратил тиквата в канавката. Отново се почувствал облекчен. Колкото повече вървял, толкова повече започвал отново да страда. Един селянин, който се връщал от полето, заразглеждал удивено странника:
- О, човече, ти носиш пясък в торбата си. Това, което виждаш в далечината е повечето пясък, който никога не можеш да пренесеш. А колко е голям мехът ти за вода, сякаш искаш да прекосиш някоя огромна пустиня?! Покрай теб тече бистра река, която още много дълго време ще те съпровожда по пътя ти!
- Благодаря ти, селянино! Сега виждам какво съм влачил със себе си.
С тези думи странникът съдрал меха, чиято развалена вода попила в земята, а с пясъка запълнил една голяма и опасна дупка по пътя. Освободен от своите товари, потеглил леко с нови сили във вечерния хлад да потърси подслон."
