„Мъжете са като обувките на ток. Има хубави от които те боли; такива които веднага не ти харесват, има и недостижими, които никога не биха могли да бъдат твои; или такива които те омайват в началото, но после разбираш, че са нищо особено. И накрая има такива от които никога няма да се умориш.”

Тези думи са на Кари Брадшоу от култовия за жените филм „ Сексът и градът”.

Ако трябва да продължим с аналогията на екранната писателка, има също така и обувки, които ти стискат; обувки, които ти хлопат; обувки, които ти правят мазоли и рани, а дори и онези обувки, които са ти абсолютно по мярка - на стъпалото, на свода, на пръстите, на мекота и комфорт, ако ги носиш прекалено дълго, в един момент имаш желанието просто да ги събуеш и да тръгнеш боса.

Трудно е, обаче да кажеш истината на мъжете, тъй като дори и естественият порив на една жена (всъщност на всяко човешко същество), от време на време, да остава насаме, да очертае своите граници и да усети, че разполага със себе си, често кара мъжете да се чувстват непотребни, недооценени, недостатъчно желани или отхвърлени. Мъжете не обичат жените да им казват, че са нещастни заради тях. Ако им го казват, те считат, че жените са прекалено взискателни и егоистични. И започват да ги ненавиждат. Всъщност, мъжете почти винаги ненавиждат жените, когато те им казват това, което наистина мислят.

Очевидно няма такава любов, при която да може да се казва всичко. Може би един от най-дълбоките страхове на мъжа е този, че не би могъл да направи една жена истински щастлива. Дълбок страх е, защото идва още от люлката, от онези времена, когато майката е била целия свят за малкото момче. Основният стремеж на едно дете е, да прави майка си доволна и щастлива, да не я ядосва, да и угажда и да я радва, защото ТЯ е всичко, което детето има и всичко от което зависи неговото оцеляване. Когато мама не е добре или е ядосана, детето вярва, че тя може да го напусне, изостави или да изчезне внезапно от живота му. Това в детската душа се разчита като реална смърт. Когато момичето порасне, то започва естествено да търси своята половинка, отделяйки се от майката по един естествен начин.

Порасналото момче, обаче, вече и имало своята другополова половинка – майката, ето защо при него отделянето е много по-болезнено и трудно. За повечето мъже търсенето на половинката е опит да се претвори вече съществуващата симбиотична връзка между него и майка му. Поради тази причина всеки път, когато един вече пораснал мъж не успее да направи своята жена щастлива и удовлетворена, в душата му се събужда дълбок страх – страхът, че ще бъдеш изоставен. Тази „диагноза” е равносилна на обреченост.

И тъй като точно жените създават мъжете, те усещат на дълбоко ниво, колко са уязвими техните мъжки половинки и използват тази „информация” спрямо своите цели – или за предпазване и съхранение на мъжа, или за неговото унищожение. По силата на това, че жените носят в себе си съзиданието и дават живота, в техните ръце е и мощта на разрушението. В тях е изборът как да използват „атомната енергия” - за топлина и светлина или за унищожение.

Няма да изпадаме в исторически подробности за прехода от матриархат към патриархат и как мъжете завзели властта от тогава се страхуват, че жените отново ще им грабнат главната роля.

Макар, че в съвременния свят равноправието между мъже и жени да се изправя на крака, мъжкото желание за доминантност продължава да се вихри, но вече в агонизираща последна схватка. Все пак жените знаят истината: Отнема двайсет години на една жена да направи мъж от сина си — а на друга двайсет минути, за да го направи на глупак.

Независимо, че мъжете са от Марс, а жените от Венера, те нямат избор - ще трябва да живеят заедно – на Земята.

www.etherapy.bg за сп. "Прическа и стил"