Здравейте, момичета! Дали голямата политика и виното вървят ръка за ръка? Определено да. Ричард Никсън и Роналд Рейгън, двама американски президенти, любителите на виното в Белия дом, както и наследниците им, помагат на американското вино да се придвижи до върховете, на които се намира днес.

Ричард Никсън подава оставка точно навреме. Ако заядливият президент в Белия дом е останал и след 1974 година, той би установил, че все по-трудно би могъл да си позволи да сервира любимите си вина от Бордо на официални приеми. Никсън е голям любител на Château Margaux, което и след оттеглянето му пазят специално за него в „Клуб 21” в Манхатън, Ню Йорк.

И въпреки че в онези дни все още е било възможно да се купи бутилка от това великолепно вино със заплатата на американски президент, Никсън е бил известен с това, че докато е отпивал от любимите си вина от Бордо е черпел гостите си с обикновени евтини вина, завивайки етикета на бутилката със салфетка, за да не видят какво пият!

Въпреки предпочитанията си към френското вино, именно на Никсън се дължат някои от първите пробиви на американско вино в дипломатическата история. На посещение в Китай през 1972 година, Никсън поднася на китайския премиер Чжоу Ен Лай, бутилка калифорнийско Блан дьо Блан 1969 от Vineyard Schramsberg, Напа Валей. ( За успеха си срещу Кисинджър все пак избира френския Лафит 1961!).

Година по-късно къде на шега, къде на истина, той предвижда зашеметяващия успех на китайците в света на виното, които се учат не от кого да е, а разбира се от французите. Не можем да отречем, че е бил далновиден политик!

Американските шампанизирани вина никога не са напускали президентската сцена, дори когато Роналд Рейгън и Джордж Буш водят преговори с Горбачов, довели до промяна на световната история. Не липсват вина от избите Chandon, Gloria Ferrer и Roederer Estate, както и Gruet от New Mexico и Westport от Massachusetts.

Не след дълго, след като Никсън напуска Белия дом, на негово място идва друг президент, който след оттеглянето си ще се превърне във ......винопроизводител – Джими Картър. Картър е бил фермер и е наследник на земеделски стопани, а дядо му е притежавал 15 акра лозя. Когато известното американско винено списание Wine Sepectator взима интервю от него през 2005 година, той обработва семейните си лозя и прави вина по технология, останала от дядо му!

Възходът на американските вина в Белия дом започва все пак през 1980 година, когато американците начело с Роналд Рейгън прегръщат идеята за консумация на собствени вина, които не отстъпват по нищо от прехвалените френски вина. Рейгън пие само по съвет на лекарите си, нещо, с което Никсън не би могъл да се похвали. И като истински калифорниец, той наблюдава световните процеси и взима важни решения именно от ранчото си в Санта Инес, в сърцето на винена Калифорния.

Нещо повече, един от най-близките приближени на Рейгън, Майкъл Дийвър поддържа избата и снабдява Белия дом с отбрани калифорнийски вина като Robert Mondavi, Buena Vista, Sterling, Stag’s Leap и други.

Днес домакините на Белия дом разчупват рамката и посрещат гостите си с вина, в много случаи различни от американските. Наскоро на гръцка правителствена делегация са били поднесени вината Topolos и Lolonis, произведени в Калифорния от гръцки емигранти.

През годините на Клинтън, когато френският президент Жак Ширак посещава Белия дом за вечеря, сомелиерите на президента поднасят вина от традиционните френски сортове Сира и Вионие, но произведени в Америка.

Може би не е далече денят, в който ще посрещнат българския президент в Белия дом с типичен български Мавруд например! До тогава може да се наслаждаваме на наистина огромното разнообразие на вина и вкусове! Наздраве, момичета и слънчева седмица!