Оставяме Ванилка да се представи самичка, а с течение на декември ще видите защо благодарение на нея, кухните ни ще станат едно по-добро, по-полезно и вкусно място.
Кой си ти?
Аз съм Ваня. Или Ванилка. И двете стават.
Защо готвиш толкова вкусно, да му се не види?
Защото..., защото това ми е талантът. Както има добри художници, певци, танцьори; моят талант е да готвя.
Кажи честно – кой е най-големият кулинар в семейството?
Няма спор - баба ми!
Най-голямата вкусотия от ръцете на баба?
Яхния с картофи и домашен хляб.
Пиши без да се замисляш – любимо коледно ястие?
Пълнени сухи чушки с боб!
Влюбена ли си?
Много, да му се не види, много.
Каква е връзката между любовта и храната?
Без любов, не бива да се готви. Без храна, любовта обаче може ( до едно време).
Ако беше десерт, какъв щеше да си?
Свежа, зелена ябълка... Е, добре де, с малко ванилов крем.
Най-новата храна/подправка/напитка, която опита?
Замислям се... Май беше кокосов крем, който купих много твърд и разтворих във вода. Но ми е трудно да се сетя точно, в кухнята ми повечето неща са нетрадиционни и всички съм ги опитвала, но в какъв ред - не се знае.
Какво не разбират хората? И какво трябва да разберат в нощта на Бъдни вечер?
Хората не разбират, че цялата тая работа с подаръците е много комерсиализирана и че дали ще получиш нещо или не, няма значение.
Не разбират, че Коледа е ден, в който се събираме със семействата, а не си опразваме портфейлите. Аз поне така си мисля. Искам да видя близките си, да прекарам време с тях, а не да търча по магазините.
Опиши магията в твоята кухня? Без да премълчаваш случката с ходещата точилката и бананът, който се мисли за пиле!
Магията в моята кухня иде от 10 неща:
1. от самата мен, от желанието ми за готвене. Това е Моята стая, мястото, където се чувствам добре;
2. от Гини – котката;
3. от милиардите подправки, бурканчета, чайове, продукти, вързопчета и торбички. Не знам някъде да има повече;
4. от любовта ми. Не само към готвенето, а по принцип;
5. от светлината... Кухнята трябва да е много светла и слънчева, по възможност;
6. от „зрителите“ - ако има за кого, ще сготвя по-вкусно. За самата мен не обичам да готвя;
7. от там, че не използвам животински продукти! Т.е. не се е ляла кръв, за да се нахраня;
8. от въображение. На къде без него?;
9. магията се поддържа жива и от читателите ми! Голяма са ми опора!
10. Оставям на вас да си измислите.
Къде ще си на Коледа?
Живот и здраве на село, с баба и дядо! Много искам!
Пожелай си нещо и го посипи с пудра захар, тук и сега!
Пожелавам си да имам много сили, воля и идеи! Дано!
Вълшебен тиквено-джинджифилов хляб с квас!
Технологията на месене е съвсем нова, това ми е първи, адски успешен опит. Формата на хляба също е импровизация и твърдя, че на 100% е много подходяща, интересна и лесна!
Продукти:
300г активен, кипнал квас
1 и 1/2 ч.ч. сварена тиква
1 с.л. настърган пресен джинджифил
100-150мл топла вода /27-30º/
2-3 ч.ч. брашно / не е точно!/
1 с.л. сол
царевичен грис за измесване
И ако не знаете нищичко за кваса, посетете следните три линка:
Как се прави квас от вода и брашно
Как се прави лесен квас от вече готов квасен хляб
Каква е най-добрата технология за месене на хляб с квас (с дълго, нощно втасване, при което хлябът е много нежен и топящ се в устата)
Приготвяне:
Квасът трябва да е кипнал, като този на снимката. Това става като 2-3 часа предварително подхраним кваса, който си имаме с брашно, вода и малко кафява захар, за да се събуди, дрождите да започнат да се хранят усилено и да отделят СО2.
В дълбока купа се смесват тиквата, джинджифила, солта, кваса и се долива водата. Сместа се обърква добре, тъй че да няма едри тиквени парчета.
Брашното се добавя постепенно, като през това време се бърка с дървена лъжица, а може и с бъркалка за яйца.
*Брашното може да не е толкова, колкото съм посочила. Това зависи от гъстотата на кваса, плътността на тиквата и самото брашно! Именно затова добавяйте по малко брашно!
Добавя се брашно, докато сместа започне леко да се отделя от стените на купата. Не може да се задържи на лъжицата, нито пък да приеме собствена форма.
Плотът се набрашнява добре и тестото се изсипва. Със съвсем леки и нежни движения, тестото се прегъва, тъй че външните му страни да са набрашнени и по този начин да вкарваме брашно в тестото. Това продължава, докато тестото успява да се задържи в зададена от нас форма поне 5-6 секунди.
След това се премества в набрашнената купа, отгоре се покрива със стреч фолио, мокра кърпа или капак на тенджера и се оставя на топло; можете да го оставите в затоплена фурна за около час-два.
Тестото по този начин втасва много бързо. Друга причина за бързия растеж е тиквата- т.к. дрождите се хранят със захар, сладката тиква им иде като елексир и те се скъсват да ядат, да отделят СО2 и да бухват любимото ни тесто. (Хлябът не е сладникав заради тиквата; нейната плодова захар е изконсумирана от дрождите при процеса на втасване. Именно затова хлябът е подходящ и за солени пастети, ястия и т.н.)
Втасването продължава, докато тестото увеличи почти 2 пъти обема си... Не ви се вярва, че квасено тесто може да подивее и расте така!? А трябва! Защото точно така става.
И сега следва интересната част. За нея има и една снимка, която ще онагледи обясненията ми! Простете, че съм многословна, но за хляб много обичам да пиша.
Втасалото тесто се изсипва внимателно върху набрашнен плот. Отново се прегъва няколко пъти, но трябва да сме нежни и да не го месим и натискаме, тъй че да избягат балончетата. И все пак- трябва да може да се задържи в зададена от нас форма поне 5-6 секунди.
След това плотът се посипва с грис. Тестото се оформя в продълговата форма, хващате го в двата му края и започвате да го усуквате. Така ще получим формата на кроасан! Яко, нали?
След като го усучете добре, посипете добре с брашно; посипете и тавичка за печене с брашно и бързо го преместете там. Завийте със стреч фолио и кърпа, оставете на топло за час.
Готово е за печене!
Пече се в предварително загрята, много гореща фурна! Защо ли? За да си запази формата и да образува коричка, която не позволява хлябът да се изсуши.
Пече се около 15-20 минути на 240º и още 20-30 на 170º. Хлябът е готов, когато при почукване на долната му страна, бие на кухо (както се пробва диня)!
Увива се в кърпа. Хлябът е наистина вкусен след поне 12 часа…
Уникално вкусен е с мед! Или със зехтин.