Още от векове Антверпен (Antwerp) е известен като арисоткратичният град на Белгия.

Той не е просто само столица на една белгийска провинция, а се е превърнал в своеобразен търговски представител на цяла Белгия, Северна Франция, Германия и диамантените мини в Южна Африка.

Съгласно легендата, изобразена и в статуя на главния градски площад, името на Антверпен е свързано с митичен великан на име Друон Антигон, живял на брега на река Схелде.

Той събирал такса от пресичащите реката, а на отказващите да платят отсичал едната ръка и я хвърлял във водата. В крайна сметка великанът е убит от младия герой Силвий Брабон, който отсякъл и хвърлил в реката ръката на самия великан.

Оттам и името на града идва от нидерландското hand werpen, „хвърляне на ръка“.

Някои изследователи смятат, че името произлиза от an 't werf („на пристана“) или от aan 't werp (werp означава изкуствено възвишение, върху което се строи ферма, така че да бъде предпазена от наводнения).

Каквато и да е истината зад кръщаването на града, едно е сигурно – той е толкова впечатляващ, че за да го разгледаш, да усетиш атмосферата му, подобна на сюжет от мрачен любовен роман, пари и престъпления, с радост би хвърлил собствения си крайник в реката.

Когато Виктор Юго пристига в града, реакцията му е, че такова насилие над сетивата трудно може да се поеме. Барок и моряшки псувни. Яхния и диаманти. Сочните жени на Рубенс и сочни плодове от Африка.

Прекрасен град, позлатен и въпреки многоетажната натруфеност на центалните булеварди - свеж и приветлив.

Моят град има златни кули,

Моят град има сиви улици...

Омагьосан от любов

Развратен от пари...

Нежен към мечтателите,

Пристан за пиратите...

Моят град, моят град е толерантен,

Моят град, моят град е жесток

И неустоимо арогантен...

Но аз го обичам този мой град,

Мразя го, обичам го...

Моят град - моето сърце

Стеф Бос