Големият български актьор Георги Калоянчев е роден в Бургас на 13 януари 1925 година. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София.

През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.

Дебютира в киното с филма "Утро над родината" (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли.

Точно в този период Калоянчев преминава от Народния театър в трупата на скоро създадения Сатиричен театър.

Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990).

Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.

През 1990 г. по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-е.

Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.

Отива си от този свят на 18 декември 2012 г.

„Аз съм земен актьор, моята игра мирише на земя. Всяка една роля е като нова любов. Нова любов, която почваш. Нали знаеш – в новата любов се хвърляш с главата надолу.“

„Благодаря ви, хора, които мислите за мен, които ме обичате. Трябва да знаете, че за да ме обичате и аз ви обичам. Обичам публиката. Няма лоша публика. Има лоши актьори, има лоша драматургия. Но лоша публика няма. Обичам ви, от сърце ви казвам, че ви обичам. Това е.“

"Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин…"