Бианка Панова е от плеядата „Златни момичета” на българската художествена гимнастика. Абсолютна световна и европейска шампионка, носител на Гинес рекорд за най-голям брой максимални оценки.

Тя оставя незабравима следа в световната гимнастика със сложност, стил и одухотвореност на съчетанията си.

Една от най-обичаните спортни икони на 80-те години се оттегля с горчивина и обида от гимнастиката и напуска България, за да търси своето щастие и реализация извън нея.

Като национален треньор на три различни държави, интернационален съдия и хореограф, Бианка посреща ударите на живота с вдигната глава и се бори срещу общоприетите норми. Достойно защитава Любовта си – една забранена любов по онова време.

С тази книга тя прави опит да анализира спорта във времето на социализма, без да влага политически оттенък, да покаже изграждането и промяната в психиката на Шампиона, личностното му съзряване и правото му на избор.

Тук са и прашните тренировъчни зали, еуфорията и емоциите на световни подиуми, задкулисните игри и душевните терзания в търсенето на смисъла на успеха.

“ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

Започнах да пиша тази книга в далечната 1990 г., когато
бях убедена, че хората трябва да узнаят за цената, която се
плаща за това да бъдеш „златно момиче“ тогава. Исках да
надзърнете зад кулисите. Да вдъхнете миризмата на прашните
зали, на потта, да почувствате безнадеждната самота
понякога, да ви натежи тази смазваща отговорност, да ви
заболи от лишенията и обидите, да усетите болката...
Събирах усърдно материали, интервюта, спомени... Докато
един ден съмненията ми, че това няма да е интересно за
никой, не надделяха и проектът ми за „истината“ по времето
на комунистическия спорт рухна. Предаде се на новото
време. А то нямаше нищо общо със старото. Някак си не-

усетно се промениха желанията, вкусовете, манталитета на
хората. Появиха се нови „златни момичета“ – фолкпевиците
и нови „железни момчета“ – мутрите. Новите герои запълниха
много бързо отчаяната празнина в душите на младите и
станаха пример за подражание. Изкуствено поддържаните
морал и дисциплина отстъпиха на порнографията и безна-
казаната слободия. Не искам да съдя или обидя някого,
всеки герой си има своето място и величие в определеното
му за това време. Още повече че всички сме хора и се учим
от грешките си. Но както пее Кирил Маричков – „Това е
вкусът на времето“. Настъпиха тежки времена за България
и последното, за което измъчените хора искаха да знаят,
бяха жертвите, направени в името на спортната победа.
Нищо че тогава спортът бе важен елемент от световната
политика, бе затвърждаване на едната система, доказване
на приоритета є пред другата, натриване на носове. Смело
мога да кажа, че ние, спортистите от онова време, бяхме
нещо като легендарните гладиатори от миналото. Загубата
не съществуваше като понятие. Не се броеше нито сребърен,
нито бронзов медал. Съществуваше само едно – златната
победа! И то на всяка цена! Без подбор на средствата.
Водеше се война.
…”

В ИМЕТО НА ГОЛЯМАТА ЦЕЛ - ЗАД КАДЪР
Автор: Бианка Панова
Цена 15 лв., Стр. 320
Издателство: Сиела