Пиша това писмо с голяма надежда. Надявам се то да бъде не просто прочетено, иска ми се да бъде съпреживяно. 2 000 километра, това показва сухата статистика, 2 000 километра е разстоянието, което ни дели от ужаса на войната. Затварям очи и се понасям върху крилете на мисълта - така започва моят път към Сирия.

Страх ме е. Прекрасните пейзажи постепенно се стопяват и пред мен се открива нещо зловещо, нещо, което кара цялото ми същество да настръхне. Пусти улици, дим, картечен лай и тела, разхвърлени навсякъде. Не просто разхвърлени, а разкъсани. Тела на мъже, на жени, на деца.

Хиляди животи лежат някъде там, хиляди глави полегнали завинаги в прахта, ала с очи насочени към слънцето. И тези очи казват всичко приятели, те са надеждата, която ще дойде след тях, те са свободата, те са мечтите. Мъката налива без жал в чашата на живота. Сирийският народ отпива смело и продължава напред. Там някъде между детските писъци и куршумите ме застигат думите на Вапцаров:

„Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!”

И аз отварям очи. Вече не е страх. Не сте сами, не сте сами във бурята. Ние сме тук до вас. Крещя толкова силно: „ние сме тук до вас, ние ще ви приемем, ние ще ви помогнем”... Когато се осъзнавам, стоя отново върху стола в офиса. Ръката ми трепери, но продължавам да пиша. Не заради себе си, а заради онези, които имат нужда от сърцата ни.

Вече стотици сирийски бежанци са у нас. Тук те търсят ново начало, нов дом, нови приятели. Временните домове за бежанци в Любимец и Пъстрогор засега са тяхното единствено убежище. Всеки, който се чувства съпричастен и иска да помогне може да го направи на следния адрес:

Сирийската асоциация - София, бул. Витоша 146
Бизнес център

Всеки ден след 17 часа
събота и неделя след 14 часа.
тел. 0876 101 092, 0876 101 098.

Събират се дрехи за всички възрасти, играчки за децата и най-вече – одеяла.

Завършвам това писмо както го започнах, с надежда. Всъщност за финал искам да ви призная нещо - аз все още вярвам в доброто и неговата сила. Аз все още вярвам, че няма нужда да бъда герой, за да подам на някого ръка, аз все още вярвам, че едно от най-хубавите неща на този свят е да подаря усмивка, аз все още вярвам, че съм човек. А ти?