Преди броени дни в сайта влезе един редовен потребител, който честичко се жалва от приятелите си. Не го разбирали. Не го зачитали. Не го обичали.

- Какво те кара да мислиш така ?- честичко го питам и аз, за да сверяваме реалността с конктретни доказателства.
- Имам доказателства!- отговаря ми той. - За да им покажа някой ден, че ме пренебрегват, си водя статистика – колко пъти те са се обаждали първи и колко пъти съм ги търсил аз. Резултатите не са в тяхна полза. - отсича той
- От кога водиш тези записки? – питам аз.
- Вече 2 години - гордо заявява той.
- И какво мислиш да правиш с този разобличителен „документ”?- продължавам аз да чопля.
- Ще ги събера един ден...даже съм решил и кога ще бъде това - на моя рожден ден. И знаеш ли, ще ги помоля да не ми носят подаръци. Ще им кажа, че този път аз имам "подарък" за тях! Тогава ще им докажа – черно на бяло, че не са ми истински приятели! – разпалено довършва той.
- Сега вече разбрах как постъпва един истински приятел - обобщавам аз. – Но не е ли по-добре, все пак, да им изпратиш призовки, за да си сигурен, че ще се явят задължително на рождения ти ден? Само с устна покана може и да не те уважат и за зла участ да изпуснат съдебния процес.

По-късно, след като този човек започна да осъзнава абсурдността на действията си, му цитирах и думите на Майка Тереза: „не съдете хората, защото няма да ви остане време да ги обичате”.

В заключителните бележки по неговата сесия, му изпратих и следната притча:

„Попитали един мъдрец:
- Колко вида приятели има?
- Четири - отговорил той.
- Има приятели, като храна - всеки ден ги търсиш.
- Има приятели, като лекарство - търсиш ги само, когато са ти нужни.
- Има приятели като болест, винаги те търсят теб.
- Но има приятели като въздуха - понякога не ги виждаш, но са винаги с теб!”

Няма калъп за приятелство. Последното място на което имаш право да сложиш човека, когото ТИ си избрал за свой приятел е на „подсъдимата скамейка” в душата си.