Така се нарича книгата от журналиста Джийн Стоун, експерт в сферата на здравословния начин на живот, която излиза на български чрез изд. "Колибри".

"Тайните на хората, които не боледуват" разказва житейските истории на 25 личности, успели да съхранят здравето си през годините.

Авторът, натрупал доста опит и като писател в сянка, тук изследва хранителни и здравни режими, диагностични тестове, диети, терапии и актуални "здравословни" увлечения. Настоящият му труд развенчава редица митове, но и не пропуска да напомни колко важни са чесънът, рибата, китайските билки и студеният душ рано сутрин за доброто разположение на тялото и духа.

Стоун ни позволява да вникнем в тези "тайни" и да преценим как бихме могли да променим начина си на живот, за да се радваме на отлично здраве. В книгата му ще намерите и обичайни съвети - например да правите редовно определени физически упражнения или да хапвате повече пилешка супа и витамин C.

Самият писател споделя и вероятно най-странната тайна за добро здраве, която му била споделена от една дама в Канзас сити след негова лекция.

"Когато литературното четене приключи, тя се приближи към мен и каза: "Наясно съм с тайната на цветущото здраве". Чудесно, отговорих аз, можете ли да ни открехнете по въпроса? "Разбира се - рече тя. - Отървете се от своя съпруг!".

Предлагаме ви откъс от "Тайните на хората, които не боледуват", която е на книжния пазар от понеделник, 25 февруари, от изд. "Колибри".

Богатият венециански благородник Луиджи Корнаро, роден някъде около 1460 г., бил потомък на заможен род. Kато останалите аристократи в ренесансова Италия, и той живеел екстравагантно, обличал се пищно във вносни коприни, наблюдавал рицарските двубои и парадите от най-скъпите места и ял каквото му се ядяло, когато му хрумнело.

Животът на аристократа се състоял предимно в удоволствия: лов, интелектуални занимания и ядене.

Обичайният му ден започвал с обилна закуска, следвана от време за бизнес, поглъщането на втора закуска, а след нея - някое конно надбягване или обсъждане на политически въпрос с дожа (главния магистър на Венеция). После пак ядене, а подир следобедната дрямка - евентуално танци и екстравагантна вечеря.

Богатите хора, сред които и Корнаро, се хранели обилно по четири-пет пъти на ден. Пиршествата им давали възможност да поразяват гостите си с изобилието по масите - многобройни блюда, приготвени най-вече с редки съставки от рода на захарта (която била скъпа) и аспержите (които извън сезона се доставяли от далечни земи).

Да погледнем менюто за един истински венециански банкет, състоял се по времето на Корнаро:

- Розова вода (за миене на ръцете), сладкиши с кедрови ядки и захар, още сладкиши с бадеми и захар (подобни на марципана)
- Аспержи
- Дребни наденички и кюфтенца
- Печена яребица в сос
- Цели телешки глави, позлатени и посребрени
- Скопени петли и гълъби, гарнирани с наденици, шунка и месо от глиган, плюс фини крем-супи
- Цяла печена овца във вишнев сос
- Богата подборка печени птици - гургулици, пъдпъдъци, фазани, яребици и коприварчета - в маслинен сос
- Пиле със захар и розова вода
- Цяло печено прасенце с бульон за заливка
- Печен паун с разни гарнитури
- Подсладен крем с аромат на градински чай
- Варени дюли със захар, канела, кедрови ядки и артишок
- Разни сладка със захар и мед
- Десет вида торти и изобилие от захаросани подправки

По някое време през 90-те години на XV век, с наближаването на 40-ия му рожден ден (а продължителността на живота на италианските аристократи през XV век била около 50), Корнаро се поболял. (Поради недостатъчните ренесансови архиви всички, свързани с Корнаро, дати са приблизителни.) Лекарите му съобщили, че ако искал да оцелее, трябвало да промени начина си на хранене.

Тази препоръка била редовно пренебрегвана от тогавашните пациенти, но не и от Корнаро. Той, който живял неумерено през първата част на живота си, решил да бъде съвсем разумен през втората.

В ония времена представата за връзката между диетата и здравето била доста мъглява, поради което Корнаро решил да опита с негова си диета, която изисквала рязко намаляване на количеството поемана храна. Ограничил се до 340 грама твърда храна и 400 мл вино на ден (тогавашното вино, което се пиело като вода, било много по-слабо от сегашното).

Планът му проработил почти моментално. Здравето му се подобрило толкова рязко, че Корнаро продължил да спазва диетата си до 68-годишна възраст, когато лекарите се притеснили, че не си дояжда, и настояли да започне да яде и пие повече. Послушал ги и скоро развил лека треска, което го принудило да се върне към по-лекото меню, и той го спазвал до края на живота си, който завършил на 102 години.

Корнаро описал диетата си в четиритомен трактат, озаглавен "Размисли за умерения живот", в който развива философията, че с напредъка на възрастта човек трябва да яде все по-малко. Освен това изказва мнението, че по време на слабост тялото предпочита да почива, а не да храносмила, т.е., че е по-здравословно да не се храниш, отколкото да се тъпчеш.

"Несъмнено е - пише той, - че ако съветите ми бъдат приложени в действие, човек ще може да избегне в бъдеще всякакви болести, тъй като правилно регулираният живот премахва причините за боледуване."

Корнаро не само живял дълго, но и останал здрав току до самата си смърт. Както сам отбелязва: "Да живееш дълго с болести и мъки е по-зле, отколкото хич да не си жив".

Трактатът на Корнаро е четен и обсъждан през вековете от много други видни писатели и мислители, сред които есеистът Джоузеф Адисън, сър Уилям Темпъл (работодателят на Джонатан Суифт) и философът Франсис Бейкън. Но с течение на времето влиянието му отслабва дотам, че днес малцина са дори чували за Корнаро.

Но тайната му - намаляване на калориите - се е преродила в един от подходите на XXI век към постигането на здраве и дълголетие.

Много от другите съвременни тайни за здравето също имат отдавнашен произход, но впоследствие са излезли от мода или ефективността им е била поставена под въпрос от учени, които търсят твърди доказателства. Подобно тайната на Корнаро обаче и те са се оказали неочаквано жизнени.

Ако сте склонен към припадъци, да речем, някой може вече да ви е казал да внимавате по време на пълнолуние - предупреждение, което медицината не приемаше сериозно докъм 90-те години на ХХ век, когато учени от медицинския факултет към университета в Патрас, Гърция, прегледали картоните на 859 пациенти, приети заради припадъците им, и установили "значително скупчване на случаите" около дните на пълнолунието.

Вероятно сте възприемали за бабини деветини и често повтаряното мнение, че яденето на риба е полезно за ума, но много съвременни проучвания сочат, че определени мазнини, срещащи се в по-тлъстите риби (като скумрията и сарделата),

играят значителна роля за развитието и функционирането на мозъка

Консумацията на риба се свързва и със забавения темп на познавателния спад при по-възрастните пациенти, а така също и с много други ползи.

От векове хората смятат, че сокът от червени боровинки лекува възпаленията на пикочния мехур. От Харвардския медицински институт потвърдиха неотдавна, че боровинковият сок наистина разрушава бактериите по стените на пикочния мехур.

А току-виж и поговорката, че който яде по една ябълка на ден, няма нужда да ходи на доктор, също се оказала вярна: данни от Ълстърския университет в Ирландия сочат, че високото съдържание на определени химически съединения в ябълките спомага за разрушаването на клетките на рака на дебелото черво. Междувременно учените от университета "Корнел" са установили, че ябълките предотвратяват появата на рак в млечните жлези на животните.

Като става дума за животни, често чуваме, че наличието на домашен любимец е полезно за човешкото здраве и благосъстояние. Тази мисъл се потвърждава и от най-новите изследвания: собствениците на кучета например са по-малко предразположени към заболявания от себеподобните им, които нямат куче.

Както отбелязва директорът на Центъра за изучаване на връзката между хората и животните към Института по ветеринарна медицина в университета "Пърдю" д-р Алън Бек: "Самото галене на животно способства за понижаване на кръвното налягане, тъй като предизвиква реакция на мигновено отпускане."