Името на автора Виктор Франкъл е емблематично, познато на всички, които имат някакви духовни търсения или се интересуват от човешката душевност и психология. Той е психиатър и психотерапевт, създател на логотерапията – хуманистична или екзистенциална психотерапия, или по-скоро една „висша психология“. Преди всичко обаче той е известен благодарение на малката си книжка „ЧОВЕКЪТ В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛ“.

Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки – майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, – Виктор Франкъл не престава да вярва, че животът има смисъл.

Дори и в най-ужасните обстоятелства, когато сме изгубили всичко: любимите си хора, всичките си притежания, начина си на живот, когато страдаме от глад и студ и сме подложени на нечовешко отношение, дори тогава вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ, твърди Франкъл.

Защото на човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път. Тази последна свобода, призната и от античните стоици, и от модерните екзистенциалисти, получава ярка значимост в живота на Франкъл.

Лагерниците са обикновени хора, но поне някои от тях, избирайки да бъдат достойни за своите страдания, доказват способността на човека да се извиси над външната си участ. Изправени пред съдба, която не можем да променим, ние все пак имаме свободата да променим отношението си към нея.

По особен начин тази част от книгата е оптимистична, защото показва как човек може да намери смисъл дори в безнадеждна ситуация, да превърне личната трагедия в триумф, а страданието си – в достижение с общочовешки характер.

От автобиографичните фрагменти в книгата, описващи живота в концентрационния лагер, можем да научим какво се случва с човека, когато осъзнае, че няма нищо за губене, освен така странно оголения си живот.

Завладяващо е описанието на Франкъл на смесения прилив на емоция и апатия, който настъпва в този момент. Първо идва на помощ отчужденото любопитство към собствената съдба. Скоро следват стратегиите за запазване на остатъците от живота, макар шансовете за оцеляване да са малки.

Гладът, унижението, страхът и дълбокият гняв от несправедливостта стават поносими чрез съкровено пазените образи на скъпи хора, чрез религията, чрез мрачното чувство за хумор и дори чрез проблясъците на целителната природна красота – едно дърво или красив залез.

Но тези моменти на утеха не утвърждават волята за живот, ако не помогнат на лагерника да извлече по-широк смисъл от своето привидно безсмислено страдание. Тук се натъкваме на централната тема на екзистенциализма: да живееш – значи да страдаш, да оцелееш – значи да намериш смисъл в страданието.

Ако животът изобщо има предназначение, страданието и смъртта също трябва да имат. Но всеки трябва да го открие сам за себе си и да поеме отговорността, която това осъзнаване му налага. Да приеме, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас, и да намери сили да го осъществи – това означава, че е открил смисъла в собствения си живот. Ако успее да го направи, ще продължи да израства, независимо от всички пречки, които среща. Или както казва Франкъл, цитирайки Ницше: Онзи, който има защо да живее, може да мине почти с всяко как.

Тази малка книга е не просто още една жестока история за концентрационните лагери. Тя е шедьовър на драматичния разказ и трактат с огромна философска дълбочина в духа на екзистенциалната философия. По замисъла си тя е запознаване с основните принципи на логотерапията, но и популярно четиво, където всеки може да потърси отговор на важните въпроси за битието. Последните страници са заети с обширна библиография, която насочва към по-задълбочено изучаване на терапията и теоретическите й основи.

"Човекът в търсене на смисъла"
Автор: Виктор Франкъл
Цена: 9,95 лв., Стр: 224
Издателство: Хермес