Сняг, сняг, сняг! Когато падне първият, сме малко тъжни, че всякакъв шанс за по-хубаво време се е стопил, но идва времето на снежните човеци, топлите вечери с приятели и хубаво вино, и няма как да не се усмихнем.

Зимата най-често се свързва с липсата на неща за правене. Не ни се излиза много, дрехите ни са в повече, местата, където ходим са на закрито и това ни подтиска.

Къде да отидете и какво да правите? Трябва да е по-различно, по-интересно и по възможност да представлява предизвикателство.

Сноуборд, ски, хижа!

Както се казва, вземай си нещата и идвай в планината. Хижата, хората, бордът или ските нямат равни. Оказваш се пред хижата, чиито стени са покрити от бордове и ски. Оглеждаш се и осъзнаваш, че всичко е бяло и дотук беше с телефона и лаптопа. Качваш се по стълбите и вече си в общата стая, където животът кипи. Пълно е със скиори и бордисти, които си разказват истории от изминалия ден. Всички влизат и излизат, облечени са в екипи, носят тежки обувки и усмивки от край до край. Бързат да измислят поредната лудост, поредното скокче и как да останат още малко навън преди да се свечери.

Виждаш ги на вечеря и чуваш тракането на приборите все едно е състезание по бързина. Дали е мусака или боб, удоволствието е неповторимо. Петзвездното обслужване ти го осигуряват хижарят и останалите, които се грижат хижата да е поддържана и работеща.

Пак се запътваш към общата стая. Носиш на дядо ракията или на тати виното, ако пък си се сетил и за на баба лютеницата всеки се ориентира да е по-близо до теб. Отваря се таблата, раздават се карти, някой разказва история, друг носи още столове, за да се съберат всички. Атмосферата е топла и непринудена, каквато е вкъщи.

Осем часа сутринта е и всички заподозрени кръстосват хижата в подготовка да излязат и да прекарат целия ден навън. Чуваш само тежкото тракане от обувките на скиорите, отварянето и затварянето на външната врата. Едни се запътват към гората, други към пистата.

Снежна приказка с висока скорост. Ударът боли, снегът е навсякъде, под лифта се срещат изгубени ръкавици и шапки, а някой бяга по пистата след борда си. Скиор хвърчи, а с него щеки и ски във всички посоки. Пред теб някой изскача от гората с крясъци и смях и се приземява на пистата на милиметри от теб. Караш и се наслаждаваш на спиращата дъха гледка, но в един момент спираш, краката ти са вързани към борда и със смешни движения се опитваш да стигнеш до наклон. Един от най-истинските моменти на пистата е, когато скиор мине покрай теб и ти подаде щеката си, за да те издърпа. Осъзнаваш, че всички сте там с единствената цел да се забавлявате и това е всичко. Качваш се на лифта и сядаш до непознат до вчера и приятел за напред.

Магията на зимните спортове е несравнима и необяснима.

Хората са различни в планината, по-добри са. Помагат си и се уважават, което прави преживяването от любимия спорт още по-неповторимо.