ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА СИЛАТА НА ДУХА И ОПТИМИЗМА

На 109 години, пианистката Алис Херц Зомер е най-старият човек, преживял холокоста. Тя е една от малцината оцелели от концентрационния лагер на територията на днешна Чехия – Терезин. Това не е бил обикновен концентрационен лагер – на това място са били депортирани най- изтъкнатите евреи интелектуалци, писатели, артисти и музиканти от Чехия, Австрия, Полша, Дания и Германия. Там било разрешено да се изнасят представления, за да може немската пропагандна машина да поддържа илюзията, че Терезин не е концентрационен лагер, а убежище за евреи.

Истината е, че това е бил строго охраняван затвор, където хиляди са избити или намират смъртта си от глад, студ, болести и мъчения. От 156 000 евреи, затворени там, оцеляват едва 17 500, а от 15 000 деца само 93 остават живи, между които и синът на Алис. Загубила майка си, съпруга си, своите роднини и приятели по време на холокоста, Алис не изпитва горчивина, тъй като знае, че омразата разяжда повече душата на този, който я изпитва, отколкото на онзи, към когото е насочена. Радва се на всеки нов ден, защото е научила цената на живота. „Животът е подарък, всеки ден е чудо“, твърди тя.

ЖИВОТЪТ Е МУЗИКА

Една от най-добрите пианистки на своето време, Алис Херц Зомер изнася повече от 100 концерта в Терезин. В музиката тя намира утеха и вдъхновение, сила и надежда, че красотата и изкуството не могат да бъдат унищожени. Тя й помага да запази човешкото в себе си и да направи по-светъл живота на хиляди хора в концентрационния лагер. Както и самата Алис признава, никога след това тя не е свирила с този патос и в такава самозабрава, както тогава. Никога повече не е усетила така ясно каква мощ и целебна сила се крие в музиката. За гладните и отчаяни затворници музиката е била последното убежище от страха, отчаянието и надвисналата смърт.

КОЯ Е АЛИС?

Отраснала в заможно семейство в Прага в началото на миналия век, Алис е живяла в интелектуална среда, където музиката, книгите и изкуството са били на най-висока почит. В семейния кръг тя се среща с големите умове на своето време: Густав Малер, Райнер Мария Рилке, Томас Ман, Стефан Цвайг, Зигмунд Фройд и Франц Кафка.

През 1943 г. Алис и семейството й са депортирани в Терезин. След освобождаването й от концлагера тя се завръща в Прага, за да открие, че в апартамента й живеят чужди хора, а приятелите и роднините й са загинали или емигрирали. За съжаление, с идване на комунистическата власт терорът и дискриминацията продължават и Алис е принудена да емигрира в Израел.

В своята нова родина Алис работи като преподавател в консерваторията, за да издържа себе си и малкия си син. Там се сприятелява с Голда Меир, която по-късно става министър-председател на Израел, както и със световноизвестните музиканти Артур Рубинщайн, Ленард Бърнстейн и Айзък Стърн. По-късно, когато е почти 80-годишна, се премества в Англия при сина си и за пореден път започва живота си отначало.

ДА ПРОДЪЛЖИШ С НАДЕЖДА НАПРЕД

Надарена с невероятна енергия и оптимизъм, дори и в моменти на най-големи трудности и изпитания Алис не пада духом. Преживяла ужасите на холокоста, както и най-тежкото изпитание за една майка – да надживее сина си, Алис никога не губи надежда. Тя е от онези мъдри, широко скроени хора, които при сблъсъка си със смъртта са разбрали какво чудо е животът. Превалила стоте, тя посещава Университета на третата възраст, като изучава философия и история. Любимият й философ е мистикът Спиноза, в чиито идеи тя намира Бога.

АЛИС – ЕДНА ИСТИНСКА МАШИНА НА ВРЕМЕТО

Алис е една от онези вдъхновяващи личности, чийто живот заслужава да бъде разказан. Чрез нейните спомени човек може да се озове в сърцето на аристократична Прага по време на нейния разцвет в началото на миналия век, да се запознае с каймака на тогавашната интелигенция, да усети атмосферата на безвъзвратно отминалото време. Цял век история може да се проследи чрез живота на тази необикновена жена, станала свидетел на падението и величието на човека. Книгата за живота на Алис Херц Зомер е написана много увлекателно, в нея са вплетени имената на известни исторически личности, всеки със своята човешка съдба. Книгата е вдъхновяваща и информативна. Предговорът е написан от първия президент на свободна Чехословакия – Вацлав Хавел.

Предговор към книгата

„Един век мъдрост“ е дълбоко вълнуващ разказ за епичното

пътешествие на една жена, прекосила десетилетия и национални граници,

за да въстане срещу смъртта и да вдъхнови всички ни. Протекъл на фона

на красотата на централноевропейската култура, но и на трагичните

събития от ХХ век, които бяха изключили Чехословакия от останалата

част на света в продължение на близо петдесет години, животът на Алис

Херц Зомер е пример за изключителна морална и духовна сила. Нейните

спомени са нашата памет. Чрез нейните страдания ние си спомняме най-

мрачните страници от нашата история. Нейният пример ни извисява и ни

помага да открием най-доброто в себе си.

Сто и осем годишна, Алис обича да разказва истории от живота

на великите мислители и творци – от Густав Малер до Зигмунд Фройд

и Виктор Франкъл, от Мартин Бубер до Лео Бек, – които са оставили

незаличимо впечатление у нея. Като концертиращ пианист и педагог,

чрез музиката си тя е оказала влияние върху безброй свои ученици, върху

техните деца и децата на техните деца, както някога е утешавала с таланта

си събратята си по съдба в концентрационния лагер Терезин. След войната

Алис е и учител, и ученик, решена да прекара остатъка от живота си в

неуморно търсене на знания и разбиране за това кои сме ние като хора,

като общност и отделни индивиди.

Алис заявява: „Аз никога не губя надежда“. Напълно споделям това

гледище, защото вярвам, че надеждата е свързана със самото чувство, че

животът има смисъл, и докато имаме това усещане, ние имаме основание

да живеем. Неудържимият оптимизъм на Алис ме вдъхновява. Според мен

тя е оцеляла, за да може светът да научи нейната история – нашата история

– за истината и красотата, които съществуват въпреки злото. Можем да се

поучим от Алис не само днес; бъдещите поколения също могат да черпят

от мъдростта и надеждата, изпълващи нейния богат живот.

Вацлав Хавел