На З.П.
Зоуи се чудеше какво да прави със сърцето от розов кварц.
Когато го купи, то изглеждаше перфектно – гладко, искрящо, съвършено. Точно така Зоуи си представяше истинската, голямата любов. Затова и купи розовия камък нарочен от древността за символ на любовта. Искаше да привлече пълнокръвната любов в живота си. Постави го на специално място в къщата си според Фън Шуй схемата, указваща ъгъла на любовта.
Преди няколко седмици, докато бършеше праха, Зоуи изпусна камъка и на него цъфна пукнатина. През следващите дни Зоуи забеляза, че цветът на сърцето започва да избледнява. Сякаш ударът беше отворил миниатюрен кратер, от който кристалът изпускаше невидимо своя пигмент. Зоуи не спираше да мисли какво да прави с него. Не желаеше сърце, белязано от несъвършенства. Не желаеше компромисна любов. Не желаеше друга връзка освен съвършената. Искаше да изхвърли кристала, да се отърве от лошата поличба.
Но сърце и душа не и даваха зелена светлина да стори това. Реши, че може да го подари, но отново съвестта я загриза - да хариже лош късмет на друг човек и се стори престъпно намерение.
След дни на мисловно циклене, Зоуи се засрами от себе си осъзнавайки „сериозността” на своята драма, подредена до реалните проблеми на хората около нея. Същата вечер си взе горещ душ, пи една студена вода и заспа омаломощена от тегобата си. Сънува сън...
Видя се как влиза в магазина, от който беше купила сърцето от камък. Жената зад щанда сякаш я очакваше. Усмихваше и се приветливо и разбиращо.
- - Идвам да върна това сърце - се чу да казва Зоуи в съня си.
- - Наранено ли е? – попита жената.
- - Да. Без да искам го изпуснах на земята. И сега има малка пукнатина.
- - Значи това сърце вече е уникално. Не прилича на нито едно друго.
- - Но не е съвършено...
- - „Съвършено” означава мъртво или неродено. Подобно състояние не съществува. Несъвършенствата са знаците, които Животът подарява докато се случва. Несъвършенства са толкова уникални, колкото са пръстовите отпечатъци. Всяко взаимодействие, независимо от знака оставя своя специфичен белег. Понякога се нараняваме взаимно - без да искаме, а друг път съзнателно - за да предизвикаме промяна... понякога обичаме, без да ни забелязват, а друг път ни обичат до задушаване... но винаги контактът ни променя независимо къде отчита своето въздействие по скалата между "плюса" и "минуса".
Всичко до което се докосваме или пък влиза в досег с нас, ни бележи с уникален отпечатък. И точно в това е съвършеният замисъл на Живота. Несъвършените белези са кодовете на познанието и развитието. Белег на автентичността.
