Това, че една жена се е забавила с възпроизводството не я прави аутсайдера сред майките. Още в Библията е казано: „последните ще станат първи”. Независимо от причините за репродуктивното отлагачество - физиологични, емоционални или социални, окъснялата майка е триумфът над биологичните ограничения и антидотът на предрасъдъците и стереотипното мислене.
В последно време темата за неограничеността на човешките възможности и способности се издигна в модна мисловна тенденция. На провокация е подложен дремещият в нас потенциал, развяват се лозунги за силата и свободата на духа. Когато, обаче, границите бъдат разчупени от някого, панически се втурваме да ги възстановяваме и укрепяваме. Пуста му сигурност! А свободата не се побира в калъп. Борбата в този живот може да бъде формулирана само в три думи: сигурност срещу промяна. Промените са неизбежни, сигурността - относителна. Един мъдър човек е казал, че някои промени са толкова бавни, че не ги забелязваш, а други са толкова бързи, че те не те забелязват.
Майчинството бавно, но сигурно мутира. Все повече жени избират да не стават майки изобщо, а други хващат последният влак на родителството. Разписанието на този последен влак също се променя. Природата отпуска все по-късни часове и извънредни гари на експрес „Майка”. Какви са аргументите за промените в репродуктивния график на жените? Въпреки, че в реалния живот няма клишета, съществуват няколко основни причини за бума на късните майки:
Динамиката на съвременния живот, възможностите които светът предлага за личностово и професионално развитие, подравниха мъжките и женските приоритети. Повечето късни майки са жени, които употребяват онези годините в които техните баби и майки са дундуркали деца, за да изградят кариера и добро обществено положение. За повечето хора такива жени биват заклеймявани като бесни кариеристки, които се сещат в последния момент за челяд. Това отложено майчинство, обаче, им дава спокойствието, сигурността и удовлетворението, че могат изцяло да се отдадат на своите деца, без усещането че са пропуснали и жертвали своите лични цели и развитие. Тук тенденцията за избор на късно майчинство се обезпечава от съвременните медицински методи за зачеване и превенция на генетични увреждания. Тези жени не треперят, че няма къде да живеят и с какво да изхранват своите деца, в случай, че се окажат без подкрепата на мъж до себе си. Залитането тук, може да е от типа: „ за какво ми е мъж въобще?” . Не се самозабравяйте и не забравяйте: Природата ви дава толеранс да изберете кога да станете майка, но за да се създаде дете са нужни мъж и жена – поне засега. По пътя на логиката това означава, че и двата пола са необходими при отглеждането на детето. Не прекалявайте с претенциите към природните закони!
Късното раждане като дългогодишна борба за майчинство. Много жени поради различни физиологични причини не успяват да заченат или износят плода. Битката е дълга и мъчителна. От едната страна на фронтовата линия са кандидат-родителите въоръжени с различните видове медицина – традиционна или алтернативна, а често и такава с екстрасензорен уклон. От другата страна са Бог, Съдбата, Провидението. Често Вселенските сили капитулират пред упоритостта на простосмъртните и щедро ги възнаграждават за усилията, волята и проявената вяра. Рискът тук е, че детето може да падне в жертва на фиксацията на своята майка, вкопчила се в единствения смисъл на живота си – нейната така трудно постигната рожба. Помнете: децата не са собственост на родителите, а служители на живота.
Закъснялата любов на окъснялата майка. Има жени (по-познати от приказките като „принцеси”), които цял живот очакват подходящия партньор (или „принцa на белия кон”). Те търсят, създават връзки, надяват се, разочароват се, но продължават напред с вярата, че следващият мъж ще е техният дългоочакван избраник...В един момент, обаче, забелязват, че дворцовите им одежди са поовехтели, а годинките са се навъртeли. Тогава осъзнават, че принцът, който им се полага, очевидно се подвизава в нечия чужда приказка. Разбират, че нямат повече време за губене. Захвърлят детската книжка и скачат на гърба на реалността, която изглежда повече като сивкав кон, възседнат от рицар без доспехи. Той ,обаче, носи напълно истинска заявка за брак и дете. Не се разочаровайте, дами: детето ви ще е точно толкова уникално, колкото ако беше И от принца. Майка в парка с двете си деца. Едното спи в бебешката количка, а другото си уговаря интервю за работа. За първи път тя стана майка на 19г. Беше тежко раждане, нямаха пари, живееха на квартира, беше уплашена, а проблемите пъплеха като хлебарки. Скоро се разведоха. Тя отгледа сама сина си, докато следваше и работеше. След това срещна НЕГО. Тогава започна истинският и живот и тя забрави за болката, за мъката и за не сбъднатите мечти. Никога не беше вярвала, че да си майка може да се окаже най-вдъхновяващото житейско преживяване. Едно позакъсняло (или узряло) прозрение, на една окъсняла (или пораснала) майка, уловила времето (или смисъла) да роди второ дете след 42г. www.e-therapy.bg за сп. "Прическа и стил"
