В много случаи повечето от нас, без да знаем причините се насочваме към вътрешния си глас независимо от последствията. Точно както Светла Грънчарова, която дойде за лечение при нас от България.
Светла Грънчарова, известна в миналото манекенка, след дълги години, в които е работила като една от най-известните манекенки на страната, точно когато е изживявала най-приятните периоди от живота си, неочаквано се запознава с коварната болест наречена рак и за да се пребори с нея, избира като най-правилно място за лечението си Турция.
Въпреки почти 70-те си години Светла Грънчарова е винаги с усмивка на лице и позитивен поглед към живота. Първо й бе направено изследване и диагностика на неопределеното образувание в белите дробове.
След това, с цел да се определи стадия на раковото заболяване се извърши Медиастеноскопия (mediastinoscopy) на пациентката. След извършените анализи се откри, че само в една област има поява на метастатично заболяване и се взе решение за лечение с четири курса химиотерапия. След провеждането им пациентката даде положителни резултати и затова в последствие й се направи лобектомия и медиастинална лимфна дисекция за остраняването на туморно образувание.
Изглеждате много бодра и имате добро здравословно състояние, отделяте ли особени грижи за здравеопазването си?
Като цяло, не мога да кажа че отдавам сериозно значение на здравето си. Дори към рутинните периодични прегледи относно здравето ми може да се каже, че съм доста небрежна и много рядко се подлагам на тях. Така беше отношението ми чак до неразположението ми в резултат на сърдечно-съдово заболяване. До момента преди около година, когато на сърцето ми се направи операция за смяна на митралната клапа.
Да ви кажа истината, в живота си никога не съм имала проблем с теглото си, нито съм спазвала режим за сваляне на килограми, нито е имало някакви трудности, свързани със здравето ми.
Пуших по две кутии цигари на ден в продължение на 40 години. Но аз престанах да пуша преди 13 години.
Добре тогава, как Ви се направи диагностика за проблема в здравното ви състояние, който днес го разрешихме оперативно и го излекувахме?
След операцията на сърцето ми редовно ходех на рутинни прегледи. По време на тези прегледи в белия ми дроб случайно откриха признаци на неопределено туморно образувание. В миналото си не съм имала някакъв проблем в белите си дробове. Но въпреки това, без да имам някакви признаци, по време на рутинен кръвен тест, някои от стойностите на кръвта ми бяха по-високи от нормалните, затова в последствие ми се направиха някои рентгенологични (дисплейни) изследвания. В резултат на тестовете бе установено окончотелно наличието на туморно образувание в дробовете ми.
Когато бяхте диагностицирани с това заболяване, защо не във Вашата страна, а тук избрахте мястото си за лекуване?
В действителност това беше като необходимост, а не като предпочитание. Защото в България не можаха ясно да диагностицират болестта ми. Там откриха тумор в белите ми дробове, на който размерите бяха неопределени. Но за съжаление после не можаха да идентифицират дали има далечни метастази и затова не можаха да определят точната диагноза.
В резултат на всичко това, за да се постави по-точна диагноза на болестта ми, започнахме проучвания за други здравни центрове и първо достихнахме до Анадолския Здравен Център с цел за второ медицинско мнение.
Но в последствие решихме и да получим необходимото лечение тук в този Център.
След необходимите тестове, които ми се направиха тук, ми се определи диагнозата и се планира бъдещото ми лечение. Като се взе напредвид резултата от биопсията ми бе извършена четири курса химиотерапия. След приключването им и в резултат на контролните изследвания беше решено, че се е създала подходяща среда за операцията ми.
След успешно преминала операция, една част от белите ми дробове и болните лимфни възли бяха премахнати.
Най-важното нещо за един пациент е доверието му към лекуващия го лекар.
Аз предприех проучване за лечението си в чужбина, защото за съжаление не можах да се доверя на лекар в моята страна. Много съм щастлива, че след упоритото си търсене съм възложена за лечение от лекар, към когото изпитвам безкрайно доверие относно лечението си.
Как премина за Вас процесът след операцията?
След завръщането си в моята страна, аз съм имала само един проблем, който беше трудност по време на вдишване и издишване на въздуха. Също така имах известни проблеми по време на физическо натоварване. Но една седмица вече след операцията се чувствах толкова добре и никой не вярваше, че съм имала оперативна намеса.
Какви чувства изпитвате в момента?
Чувствата ми бяха объркани, действах напълно интуитивно. Като ми се постави точната диагноза, както при всеки човек, който е бил на моето положение, в началото не можах да повярвам. Мислех си за най-лошите възможности и изпаднах в голямо отчаяние. Но за щастие всичко мина добре, даже много по-добре, отколкото ние се надявахме.
Но въпреки това, дори дълго време след операцията, се случва отново да се отчайвам. През следващите две години контролните ми прегледи ще бъдат по-чести. И всяка контролна процедура за мен и за всички мои близки е изпълнена с вълнение и страх относно резултатите от нея.
Всичко това, което сте преживяли, промени ли мирогледа Ви за света и начина Ви на живот?
В действителност, животът ми до болестта беше много хубав. Имах щастлив брак, обичана работа, дете. Затова аз съм човек, който е винаги усмихнат и раздава щастливи мигове около себе си. Но това заболяване ми повлия много. Моята гледна точка към живота бе напълно променена. Чувствам, че моята енергия е по-ниска в сравнение с преди. Превърнах се в затворен в себе си човек. Сънят ми стана неспокоен.
Погледнато от друга страна, другите хора не забелязват нищо от тези неща, за които споменах досега. Все още продължавам да раздавам големи усмивки с поздрава "здравей" на хората около мен. Аз знам, че това което съм преживяла и продължавам да чувствам не е никак лесно. Но аз вярвам, че заедно с моето семейство ще преодолеем всичко това и след този период ще имаме светло бъдеще без мъки и трудности относно здравето ни.
Съпругът ми беше с мен на всеки етап по време на лечението. Винаги чувствам духовната сила и емоционална подкрепа на дъщеря ми и внукът ми в тези трудни моменти. Това ми дава сили. Дъщеря ми упорито ме подтиква да се смея и усмихвам, без да се уморявам и отказвам всеки ден и никога да не падам духом, като ми напомня за моята вяра в себе си.
Имам близки около мен, които са лекувани за рак в България. От време на време аз разговарям с тях и това споделяне на чувствата ни и състоянията ни ми носи успокоение и душевна радост от оздравяването. През целия този труден за мен оздравителен период най-голямото бреме носи съпругът ми.
Защото той знае истинското ми лице. И въпреки че загубването на предишното ми жизнерадостно състояние и усмивка да го натъжава, той се мъчи всячески да не усещам това.