Й. Бройер: - Ти сигурно също толкова се плашиш от смъртта, колкото и аз.

Ф.Ницше: - Ние трябва да умрем. Но в подходящото време. Смъртта не е така ужасна, само когато човек е изживял живота си. Ти изживя ли живота си?

Й.Бройер: - Постигнах много.

Ф.Ницше: - Но изживя ли собствения си живот или той изживя теб? Стоиш извън живота си, скърбейки, за живот, който никога не си живял.

Й.Бройер: - Не мога да променя живота си. Имам семейство, пациенти! Ученици. Вече в твърде късно.

Ф.Ницше: - Не мога да ти кажа как да живееш различно. И да го направя ти пак ще живееш по идеята на другиго, но може би мога да ти подаря нещо, Йосиф. Мога да ти подаря една мисъл:

Какво ще стане, ако някой зъл дух ти каже, че животът, който живееш сега, вече си го живял в миналото, че трябва да го изживееш отново, но безброй пъти още. Няма да има нищо ново в него. Всяка болка, всяка радост, всяко малко или голямо нещо в живота ти може да се върне. В същата поредица, отново и отново, като пясъчен часовник. Представи си безкрайността. Представи си, че всяко действие, което избираш, Йосифе, го избираш завинаги. Тогава всичкият този неизживян живот ще остане някъде в теб. Неизживян. За вечни времена. Харесва ли ти тази идея?

откъс от филма " When Nietzshe wept" по едноименния роман на Ъ.Ялом. Книгата вече и на Бг език.

Имах един близък колега в студентските си години. Той казваше, че идеята за безкрайност го ужасява. Как така нещо няма да свърши никога?! Абсурдността на тази идея е прокарана и в уж комедийния филм "Омагьосан ден” с Бил Мъри. Докато го гледах вместо да се заливам от смях, бях заливана от студени и топли вълни, учестено сърцебиене, затруднено дишане, гарнирани с обилно количество съклет... все симптоми напомнящи повече на паник атака, отколкото на забавление.

Ако същият този терапевтичен дух на Ницше, ви предложи безкрайна сигурност, липса на всякакъв риск, никаква промяна и заклещване във вечна нирвана и блаженство? Ще ви се хареса ли тази идея?

Някой някъде беше казал, че една добра работна дефиниция на Ада би била: "безкрайно забавление".

Най-неприятното в промяната е неизвестността. И докато се пазим от промяната (т.е. от смъртта) - „Дали ние си отиваме от Живота, или Животът си отива от нас?”