Масаите са етническа група в групата на нилотските народи, чиито корени могат да се търсят по поречието на река Нил. Те са познати със своята войнственост и номадски бит, както и с борбата си срещу поробването в тази част на Африка.

Според някои теории масаите не са част от негроидната раса, като те не се смятат за негри в онзи аспект на думата, в който тя се употребява за повечето африканци. Формата на черепите им, езикът им, цветът на кожата показват на учените, че племето вероятно е разклонение на нубийската или абисинската раса. Масаите са горди със своя произход и се смятат за специален народ, който не трябва да се смесва с обикновените африканци.

Днес повечето масаи живеят в Кения и северните части на Танзания и са едно от най-разпознаваемите африкански племена. Тяхната култура се е запазила почти непокътната с времето, поради което много хора разпознават племето именно по червените парчета тъкан, с които увиват телата си, по дългите сплетени коси на масайските воини, по пиенето на животинска кръв и странните танци.

Малките момчета нямат време да играят по цял ден, защото още щом проходят те трябва да започнат да помагат с добитъка. Някои масайски племена живеят в отдалечени части на Танзания, а тяхното ежедневие почти не се отличава от това на техните бащи и майки.

Интересна част от бита е събирането на животинска кръв. Няколко война хващат някоя крава и срязват вена на врата й, събират изобилната струя кръв и запушват раната с кравешки екскременти, за да спрат изтичането на кръв. Едва тогава те пускат животното, което е свободно поне за няколко седмици, преди да му се източи още кръв.

Целта на масаите не е да убият животното или да го наранят, а само да съберат ценната течност, която пият и която им осигурява важни съставки в иначе еднообразната диета на племето.

Хората от племето обикновено живеят в изградени от жените къщи от пръчки, като конструкцията се измазва с кравешка тор и урина, които са смесени с треви, глина и дървесна пепел.

През 19 век масаите са господари на почти цялата Рифтова долина. Познати като безмилостни воини, те си служели добре с дървени тояги и стрели. Често масаите крадели добитък от други племена, но тъй като според митологията им бога на дъжда е дал добитъка на масаите, за да го защитават, според техните представи това не е кражба.

За масаите от съществено значение е бройката на децата и на добитъка. Според това масайските мъже се оценяват от другите. По това колко деца и животни има масайският мъж се смята за успял или не, като най-богати са онези хора от племето, които имат много и от двете. Месото, млякото и животинската кръв са основните храни в масайската диета, а кожата на животните се използва в бита.

Характерно за масайската култура е че децата се учат да работят още от малки. Някои от малчуганите се изпращат да пасат стадото веднага след като проходят. Докато растат, издръжливостта и храбростта им се тестват редовно с периодични боеве.

Момичетата помагат при доенето на кравите и готвенето храна, като е прието те да работят повече и играят по-малко от момчетата. Всички масаи, с изключение на воините, подстригват косата си много късо.

Когато децата са на прага на съзряването, те биват обрязвани. Това се отнася не само за момчетата, но също за момичетата. Операцията за масайските момчета се прави с нож, без упойка, но не им е позволено да показват болка, тъй като ако избягат, ще бъдат низвергнати от племето.

Обрязването на момичетата е много по-осакатяващо и много активисти твърдят, че е безумна операция, която не носи никаква полза. Операцията обаче е все още важна част от културата на много племена в Източна Африка. За жалост нейната забрана е трудно постижима, тъй като много местни жени подкрепят женското обрязване.

Обрязаните момчета вече не са малки и затова не се занимават с грижа за стадата, а са млади воини. Основната задача на тези воини, Morans, е да защитават племето. Те могат да пуснат косата си дълга, да я сплетат и оцветят. За обрязаните момичета домакинската работа остава същата, но тъй като се смятат за млади жени, те могат да се омъжат.

Обикновено младите жени се омъжват в уреден брак не много след обрязването си. Мъжът трябва да плати на семейството на невестата цена в добитък.

В културата на масаите се позволява многоженство, но това се отнася в някаква степен не само за мъжете, но също и за жените. Те се считат за съпруги не само на законния си мъж, но също на неговите връстници. Полиандрията в културата на масаите се установява с това, че когато някой мъж на сходна възраст гостува в къщата, той може да преспи с жената, но само ако тя иска. Ако се роди дете, което да е на чужд мъж, законният мъж го приема като собствено.

Смята се, че в момента има около половин милион масаи в Кения и части на Танзания, но точната бройка не се знае, тъй като масаите не гледат сериозно на официалните власти, които искат преброяване и нарочно ги заблуждават, за да ги объркат. Основна причина за редуциране на развитието на племената са болести по стадата, суша и шарка, които отнемат мощта на масайската общност в края на 19 век, мощ, която никога не се възстановява напълно.

Източник: idi.bg