Топлото време навън вдъхнови екипа на Woman.bg за нови подвизи.

Имахме късмет – попътен вятър, много слънце и невероятния шанс да срещнем европейския шампион по целно кацане с парапланер. Екстремен уикенд – поискахме си го и се случи, съвсем неочаквано. Оставихме се на Шевролет Cruze да ни отведе там където иска. Очевидно преминаването на луната през лъв влияеше дори на бързото комби и то беше готово за лудости. Спря в подножието на Расник – любимият хълм на парапланеристите в близост до Перник.

След като над шевролета прелетяха няколко червени и зелени крила, а някои се приземиха и в непосредствена близост до нас, извадихме от багажника екипировката – крило, сбруя (под весна система или седалка в която седите), резервен парашут, карабинери, каска.

Като съвсем начинаещи щяхме да се учим само да „кайтваме“ или така наречения граунд-хендлиг. Бяхме твърдо решили да старателно на обясним стъпка по стъпка на читателките на Woman.bg как да владеят крилото и как да направят своите първи опити в парапланеризма. Някои наричат кайтването „летене, но все още стъпили здраво на земята“. Това е урок как да управлявате крилото и да го държите центрирано. Целта е винаги да сте под крилото без значение накъде ви дърпа вятърът. От страни изглеждате като кукла на конци, подтичвайки по поляната под планера напред-назад. Имахме си крило за кайтване, но вятърът се оказа твърде напорист дори за това първо упражнение.

Имахме късмета да срещнем случайно Димитър Ралев – европейски шампион по целно кацане с парапланер за 2012 г,, а част от екипа на Woman.bg се съгласи да полети с него тандем. Вятърът е силен и много от по-начинаещите парапланеристи гледат тъжно от поляната и не смеят да полетят. Но Митко Ралев обяснява спокойно, имаме му вяра – цял живот лети. Започнал е със скокове с парашути, делтапланер, а сега парапланер. Има полет, който е продължил над 6 часа, въпреки че не прелетите са му силната страна. Целното кайтване представлява приземяване в една точка, с малък диаметър, за което се изисква нечовешка прецизност.

Докато ми слагаше каската разказваше как има прелети и по шест, седем часа, но ние сега ще летим 10-15 минути, зависи от вятъра. От Расник има понякога възможност да се издигнеш и на над 2000 метра надморска височина. Най-високото му издигане е над 4000 метра надморска височина в Пирин. За дългите прелети се изисква добра физическа форма, но няма нужда да сте номера едно във фитнеса или с изключителни мускули на ръцете, по-голямата част е техника.

Мъжки или женски спорт е парапланеризма? Жените често се справят по-мъжки споделя Ралев. В някои от дисциплините се състезават и смесено мъже и жени. Желанието да летим е да се чувстваме свободни със сигурност е изконна човешка мечта и не е запазена марка на никой от двата пола.

А страхът? Всички ги е страх. Колкото и летателни часове да имаш няма начин да не ти треперят ръцете преди да излетиш. В преодоляването на страха е и голяма част от тръпката. А в момента когато отлепихме крака от земята и все още тичахме във въздуха, коремът ми се сви и за няколко секунди докато не успявах да седна назад в седалката си мислех „оо не …“

Докато летите учебно във вас има радиостанция и от земята ви дават напътствия, парашутът може да се отвори на 50 метра височина и най-важно е да се запази самообладание в каквато и да е ситуация. Според опитните пилоти „тъкове“ или свиване на крилото се получава когато се разсеете. Въобще не е трудно да се разсеете – гледките са умопомрачителни – снежни върхове и зелени поляни, купести облаци (най-любимите на парапланеристите, означаващи хубави термики). На въпроса къде на най-живописни места е летял Димитър Ралев първо се сеща за красивите планини на България, после споменава и Алпите и след това замечтано започва да говори за Колумбия, където са го поканили за летателен фестивал, но не може да замине поради липса на финансиране.

Всички искаме да летим, но малцина правят крачката, която ни разделя от замечтания поглед в реещия се оранжев парапланер в небето до слагането на каската. Какво е накарало Филип, 26 – парапланерист от сравнително скоро да започне курса и вече на практика да лети. Той споделя, че винаги е мечтал, но парите са го спирали и в момента, в който е събрал се е записал веднага на шестемсечен курс. Страх го, но казва че така е даже по-добре. За него силната зависимост на пилота от вятъра не е ограничение, напротив летенето му дава свободата, от която се нуждае.

Според Ванката – с него разговаряхме точно след като се приземи обратно на Расник и се оплакваше от палавия вятър, който много го е „разклатил“, парапланеризмът не е скъп спорт. „Не по-скъп от ските със сигурност“. А с летене се е захванал, защото е искал да се занимава с някакъв спорт, а за футбол не го е бивало. Вече повече от година лети.

Вие бихте ли се отдали на изкушението да полетите? Ако вече сте го правили, споделете впечатленията си с нас.