Идеята за безкрайността присъства в много култури.

Знакът, какъвто го познаваме днес, се появява през 17 в., когато започва да се използва в математиката. Той може да се използва за признание на чувствата, особено в комбинация с други символи, като например сърцето или датата на сватбата на двама души.

Знакът на безкрайността може да бъде вплетен в много други композиции.

Той е достатъчно компактен, за да може да бъде татуиран навсякъде: зад ухото, на китката, на пръста, на шията или където другаде ви хрумне.