из филма "Пач Адамс"
Пач Адамс: - Използвам думата „лекар” широко, но не е ли лекар всеки, който помага на другите? В кой момент от историята, лекарят се превърна в нещо по-различно от доверен приятел, който посещава и лекува болния?
Вие ме питате дали съм практикувал медицина? Ако това означава да отвориш вратата си за нуждаещите се, на тези, които ги боли, да се погрижиш за тях, да ги изслушаш, да им сложиш студена кърпа докато им падне темепратурата…ако това е практикуване на медицина и лекуване на пациент, тогава се признавам за виновен, господине.
Декан: - Осъзнавате ли последствията от действията си? Ами ако някой беше починал?
Пач Адамс: - Какво лошо има в смъртта? От какво толкова се страхуваме? Защо не можем да се отнасяме към нея с известна човечност, достойнство и приличие…и, прости Боже, с хумор?
Не смъртта е врага, господа. Ако ще се борим с болестта, нека се борим с една от най-страшните болести на света - безразличието. Седях в училището ви и слушах лекции за отдалечаване и професионална дистанция. Това е неизбежно. Всяко човешко същество има допир с друго. Защо да го няма и при отношенията пациент/лекар? Слушах уроците ви и вярвам, че грешите. Мисията на един лекра не трябва да е само да предотврати смъртта, а да подобри качеството на живота. Затова когато се лекуват болести или печелиш, или губиш. Ако се лекува човекът, ви гарантирам, че печелите без значение от резултата.
Тук днес в тази зала е пълно със студенти по медицина. Студенти, не им позволявайте да ви приспят. Не им позволявайте да ви направят безчувствени и твърди пред чудото на живота. Живейте със страхопочитание пред великия механизъм на човешкото тяло.
Нека това бъде целта ви, а не борбата за оценки, които не могат да ви покажат какви лекари ще бъдете. Не чакайте докато стигнете в отделенията за да получите хуманността си. Упражнявайте комуникативността си, разговаряйте с непознати, говорете с приятелите си, заговоряйте се с грешките по телефона, общувайте с всички до които имате достъп. И създайте приятелства с невероятните хора в болничните стаи…сестрите могат да ви научат на това. Те са сред хората всеки ден - газят в кръв и лайна. Те имат купища знания, както и вашите професори- онези които не са мъртви от сърцето нагоре. Споделете състраданието им. Нека то ви зарази!
