Той изпитва известен страх от обвързване. Тя мечтае да намери „единствения“.

На хартия гледните точки на Тимъти Гудман и Джесика Уолш – поне що се отнася до връзките – се различават. Той предпочита да има неангажиращи връзки. Понякога дори излиза с няколко жени наведнъж. Уолш от друга страна се описва като „безвъзвратна романтичка“, която се втурва с главата напред, както самата тя изтъква, във всяка връзка.

Двамата обаче имат и много общо помежду си. Живеят в Ню Йорк, работят като графични дизайнери и са приятели от 4 години.

През март тази година, след като и двамата остават без гадже и са еднакво раздразнени от този факт, решават да проведат следния експеримент. Да излизат като гаджета в рамките на 40 дни и да документират цялото „приключение“, ден по ден.

Въпреки че експериментът е приключил през април, блогът стартира едва на 10 юли. Всеки ден те го обновяват и ще продължат да го правят до 16 август, когато най-накрая ще разкрият на всички дали са все още са заедно или не.

Т.нар. проект Forty Days of Dating – поне за онези от вас, които го следят, представлява един впечатляващ и крайно пристрастяващ блог, който постепенно върви към своята кулминация.

„През последните 4 години с Джеси сме наистина добри приятели – разказва Гудман пред Mashable. – Срещнахме се в дизайнерското общество, тук в Ню Йорк. Винаги сме били близки, но винаги връзката ни е била платонична.”

Идеята да започнат да излизат на срещи като гаджета се заражда по време на пътешествие до Маями през декември 2012 г. Докато двамата пътуват към Art Basel – съвременно арт шоу – Уолш започва да се оплаква на Гудман от последното си гадже, с което са се разделили.

„Този мъж бе разбил сърцето й, а аз… е, аз излизах с твърде много жени едновременно – разказва Гудман през смях. – Изведнъж ми хрумна следната идея: „Дали тук не се крие нещо много повече?“ И двамата сме креативни хора и веднага щом се качихме на самолета, започнахме да обмисляме различни варианти. Когато кацнахме, вече разполагахме с този налудничав план за излизане на срещи като гаджета.“

Добро начало. Като всяко обаче и то се нуждае от основни правила:

1. Ще се срещаме в рамките на 40 дни.
2. Ще излизаме поне на 3 срещи седмично.
3. Ще се срещаме с терапевт на двойки веднъж седмично.
4. Ще отидем на пътешествие заедно в рамките на един уикенд.
5. Ще попълваме ежедневно въпросници, ще документираме всичко.
6. Няма да се срещаме или да правим секс с други хора.


„Постоянно нанасяхме различни корекции на списъка – допълва Гудман. – Очевидно бяхме особено развълнувани от случващото се. Същевременно рискувахме много – и на лично, и на професионално ниво. Трябваше да поставим правила.“

Най-накрая – в средата на март – експериментът стартира. Първата среща не беше неловка – „Така или иначе постоянно излизахме на вечеря като приятели – казва Уолш. – Но на втория ден от проекта (посещението им при терапевт) обаче нещата загрубяха. Беше малко… напрегнато. Терапевтът ни съсипваше с въпроси: „Защо просто не излизате на среща, като нормални хора? Страхувате се, че ще бъдете наранени? Чувствате ли привличане един към друг? Дрън-дрън-дрън – допълва Гудман. – Определено ни помогна като цяло. Но, Бога ми, тази първа среща беше просто…“

Блогът е вече активен 27 дни. Засега следват правилата си и, разбира се, не издават никакви тайни. Само в рамките на три седмици са натрупват близо по 200 хил. посещения на ден – нещо, което никой един от двамата не е очаквал.
„Включих се в проекта с надеждата да науча нещо повече – не само за себе си, но и за връзките и за тази конкретна тема – казва Уолш. – Това, което неочаквах обаче, бе публичната реакция – пишат ни хора, които казват, че се чувстват свързани с нас по някакъв начин. Невероятно е. Получаваме имейли на хора, които казват, че са попадали в същата ситуация, съветват ни или просто вярват, че ще успеем да останем заедно.“



През 2012 г. Тим Крейдър от „Ню Йорк Таймс“ се изказа относно възможността неговите приятели да си намерят гадже в града по следния начин: „Всеки е прекалено зает и всеки си мисли, че може да намери по-добър човек“.

Твърде заети? По-добър човек? Вярно ли е това в по-общ мащаб? В случая с Гудман и Уолш, едва ли. Техните различни подходи към връзките са доста стандартни и въобще не са присъщи единствено за Ню Йорк. Съществуват множество истински личности, наподобяващи Тед Мосби от „Как се запознах с майка ти“ и Кари Брадшоу от „Секса и града“, които могат да ви кажат, че намирането на правилния човек е наистина трудно, било то и в почти 9-милионен град. Може би Гудман и Уолш са напипали правилната стратегия – ако ситкомите и съвременните ТВ шоута са индикация за това, именно хората, които са пред лицата ни през цялото време, се оказват, че са най-подходящи за нас самите.

„Любовта не се крие в сърцето. Всичко е в нашия мозък. Химикали като допамин и норепинефрин се освобождават в моментите, в които сме влюбени. - пише Уолш в своя втори блогърски пост. – Те увеличават нашата енергия, правят ни по-фокусирани и ни карат да се чувстваме страхотно през цялото време. Нещо повече – изследванията показват, че мозъчната активност е почти идентична с тази на човек, приел кокаин.“

Как се съотнася всичко това към историята на Гудман и Уолш? Само времето ще покаже. Остават по-малко от две седмици.

Как са се развили нещата според вас? Дали са останали заедно? Следете техния сайт.

Източник: obekti.bg