Автор
Борислава Крендева

"Времето и приливът никога не чакат" У.Скот

(...фрагмент от терапевтична сесия)

- Вчера се случи нещо и сега съм много ядосан на себе си! Във влакчето на метрото срещнах погледа на момиче…сякаш искра припална между нас. Никога не съм харесвал така екстремно от пръв поглед. До девойката седеше възрастна жена, която слезе на идната спирка и аз веднага се настаних на празното място. Беше невероятно! Допрях крака си до нейния и тя не се отдръпна. Усещах електричеството между нас… казвам ти - можехме да задвижим мотрисата с енергията по между ни. Исках да я заговоря, да се запознаем, да си разменим координати. Чудех се как да подходя най-пичовски, 'щото да не изглеждам глупаво или елементарно. Нали знаеш - встъпителната реплика е определяща за впечатлението. Докато прехвърлях варианти из главата си, тя тръгна да слиза. Аз се вцепених и не успях да реагирам изобщо. Когато влакът затвори врати и потегли, я потърсих с поглед на спирката. Тя стоеше там някак самотно и гледаше право в мен…с разочарование и съжаление. Какъв тъпак съм само! Тя беше страхотна и наистина се случи химия по между ни. Как не я заговорих?! Мисля да я потърся и намеря отново!

- Как смяташ да го направиш?

- Говорих вече с един приятел. Той ще ми помогне да направим и разпространим група във ФБ с описание на външността на момичето, денят, спирката и всички тези подробности. Все някой ще я познава или самата тя ще се обади. Мога всеки ден да ходя в този час до спирката на която слезе…а също да действам и като онова момче, което преди години търсеше по Тв едно момиче. Какво мислиш за това?

- Мисля, че е важно да се научиш, от тук на сетне, да не пропускаш подобни възможности. Може би следващият път когато попаднеш в сходна ситуация, няма да мислиш толкова за пичовското си презантиране, а ще действаш.

- Мислех си, че ще ме подкрепиш! Надявах се да ми кажеш: „Давай - ще я намериш! Ще се справиш!”

- Щом искаш - пробвай се. Не зная дали ще я срещнеш някога отново. Звучи ми малко вероятно. Пък и ми намирисва на онзи нереалистичен позитивизъм, който оправдава страха и липсата на действие в точния момент. После търси да компенсира същият този момент след като той е отминал и вече няма опасност от риск, излагация или провал. Вместо да правиш планировка на бъдещето построена върху опит за реанимиране на изпуснати ситуации и моменти, планирай да живееш в настоящето. В него се съдържа животът.