Първата операция за трансплантация на костен мозък е извършена през 1968 г.

От тогава насам тази процедура е помогнала на милиони хора по света. В днешния материал ще ви разкажем в подробности кои са болестите, при които тя се прилага, как точно се извършва операцията и какво се случва с пациента след трансплантирането.

Болести, които се лекуват с трансплантация на костен мозък:

• Остра миелобластна левкемия
• Остра лимфобластна левкемия
• Неходжкинов лимфом
• Ходжкинов лимфом
• Множествен миелом
• Миелодиспластичен синдром
• Хронична миелоцитна левкемия
• Хронична лимфоцитна левкемия
• Апластична анемия
• Пароксизмална нощна хемоглобинурия
• Първична амилоидоза
• Солидни тумори: рак на тестисите, рак на яйчниците
• Наследствени заболявания: хемоглобинопатии

Има три вида трансплантации

Автоложна трансплантация: трансплантация на стволови клетки взети от самия пациент.

Сингенна трансплантация: трансплантация на стволови клетки взети от еднояйчни близнаци.

Алогенна трансплантация: трансплантация на стволови клетки взети от братя, сестри или родители на болния. Може да се използва и трето лице за донор, което няма роднинска връзка с пациента (донори, без роднинска връзка), ако има съвместимост.

Как се извършва трансплантация на костен мозък?

За трансплантацията на костен мозък при пациент с негови стволови клетки е необходимо първо да се подобри състоянието на пациента. За тази цел, при пациента се провежда определено от лекарите подходящо лечение. В последствие след прием на конкретни лекарства се събират и замразяват стволовите клетки. След събиране на здравите стволови клетки, пациентът получава терапия с лекарства, чиято доза е много висока за средно около една седмица. След периода на висока доза едноседмична лекарствена терапия съхраняваните здрави стволови клетки се връщат на пациента. Този метод позволява възобновяването на разрушените стволови клетки по време на лечението.

Kак се взема костен мозък за трансплантация?

Стволовите клетки, които се използват за трансплантация на костния мозък идват от течния център на костта, която се нарича костен мозък. Като цяло, процедурата на вземане на костен мозък или така наречената "жътва" и в трите вида е сходна (автоложна, сингенна, алогенна). Процедурата се прави под пълна анестезия или локална анестезия, като втората води до скованост на зоната под кръста. Костният мозък се взема от тазовата кост с игла. Вземането на костен мозък продължава около час.

Как се получават стволови клетки от периферна кръв (кръвта във вените) с цел трансплантация?

Периферните кръвни стволови клетки, използвани при трансплантацията идват от кръвообращението. Манипулацията за получаване на стволовите клетки от периферната кръв се нарича афереза ​​или левкофереза. Четири или пет дни преди афереза на донора се прилагат стимулиращи фактори за увеличаване броя на стволовите клетки в кръвта. Кръвта се взема от голямата вена на ръката или от централен венозен катетър (на шията, гърдите или от гъвкава тръба, поставена в областта на таза). Кръвта се помпи през машина, която събира стволови клетки. Кръвта след това се връща на донора, а събраните клетки се съхраняват. Аферезата ​​обикновено отнема от четири до шест часа. Стволовите клетки се замразяват до времето когато са готови за трансплантиране на болния.

Какво се случва след като трансплантирането е вече осъществено?

След като влязат в кръвния поток, стволовите клетки се придвижват и навлизат в костния мозък, където ще произвеждат бели кръвни телца, червени кръвни телца и тромбоцити, като това производство на клетки обикновено става в рамките на две до четири седмици след трансплантацията. Лекарите наблюдават този процес, следейки много често броя на кръвните клетки. Пълното излекуване на имунната система отнема много повече време. За получателите на автоложни трансплантации този процес е няколко месеца, а за алогенни и сингенни трансплантации може да отнеме от една до две години.

Успехът на трансплантация на костен мозък е свързан с подобряване на състоянието на болестта и навременно направената трансплантация.

Процесът на трансплантация:

Обхваща времето от вземане на решение за костно-мозъчна трансплантация, преценката на пациента преди трансплантация и проследяване на периода от хоспитализацията и изписването до времето след изписването в дългосрочен план.

1. Планиране на бъдещото лечение
Избиране на отговорно лице.

2.Подготовка за трансплантация

Определяне на донор.
Алогенна трансплантация : Ако ще се осъществи алогенна трансплантация, първо трябва да се определи брат, сестра или роднина с наличие на подходящо HLA.

Автоложна трансплантация: При автоложна трансплантация болният сам е донор. Според състоянието на пациента и диагнозата от страна на трансплантационния екип се определя вида на мобилизацията на костния мозък, както и времето и метода.

Преглед на донора в Медицински Център Анадолу: Донорът (пациент, брат или сестра, и т.н.) първо се преглежда в болницата. Въз основа на прегледа се определя дали лицето може да стане донор.

3. Етап на подготовка
Пациентът се хоспитализира, за да му се приложи режим на лечение, състоящ се от химиотерапия и/или лъчетерапия, в зависимост и специално определен от обстоятелствата.

4.Трансплантация на костен мозък:
1 или 2 дни след приключване на подготовителния режим, костният мозък се влива на болния по начина на вливане на кръв през вените.

5. Изчакване на присаждането на трансплантирания костен мозък (engraftment) Присаждане - означава успешното смесване на присадения костен мозък в тялото на приемателя, генерирайки производство на кръвни елементи. Този процес продължава от 10 до 35 дни.

6.Възстановяване след присаждането
Първите признаци на възстановяване след присаждането на трасплантирания костен мозък продължават около три месеца. През този период се правят ежеседмични кръвни тестове или ако е необходимо на по къси интервали с цел проследяване на състоянието на пациента.

7. Дългосрочно проследяване след възстановяване

След приключване на възстановителния процес от присаждането на костния мозък, болният и близките му се информират относно дългосрочното последващо наблюдение. Прави се щателна оценка и преглед на пациента и се предоставя епикриза за лекаря, който ще го наблюдава в родната му страна.

Центърът за трансплантация на костен мозък към Анадолу Медицински Център и клиниката за транслантация на костен мозък предлагат висококвалифицирано медицинско обслужване на пациентите си, благодарение на своите професионалисти, специализирани в съответните дисциплини и терапии.

Центърът за трансплантация на костен мозък включва извънболнична клиника за трансплантация на костен мозък, отделение за пациенти, HLA -лаборатория, лаборатория за хемипареза, лаборатория за криосъхранение и вземане на стволови клетки. Осъщестява се диагностика и наблюдение на раковото образувание на молекулярно ниво, като благодарение на методите- поточна цитометрия и PCR (полимеразна реакция) се способства за неговото по-ефикасно лечение. Изследвайки молекулярния рисков профил на пациента, специалистите могат да изберат най-доброто лечение за всеки отеделен случай.

Клиниката за трансплантация на костен мозък е разположена на два етажа и разполага с 22 легла, като има специална разделителна секция във входа на всяка отделна стая. Всички служители от персонала и близките на пациента преминават първо през тази специална зона, като тя служи за предпазване от внесени инфекции и дезинфекция. Тази система минимализира значително риска от контакт на пациента с инфекции.

Просторните стаи, напълно оборудвани с НЕРА филтри предоставят на пациентите възможно най-добрия физически и душевен комфорт. Благодарение на тях, пациентите имат възможност да се разхождат извън болничните стаи и коридорите. Проектирани по специална технология, болничните легла са ортопедични и комфортни, стаите са оборудвани освен с музикална система, с кабелна телевизия и безжичен интернет.

Центърът разполага с отделен вход за пациенти, които се подлагат на костно-мозъчна трансплантация. При първото посещение от пациентите се изисква цялата медицинска документация, епикризи, лабораторни изследвания, резултатите от образни изследвания и доклади от патологичните анализи. Следващият етап включва подробна информация относно развитие на заболяването, последван от щателен физически преглед. Окончателното решение за трансплантацията се дава от специалистите след преценката им за лечението.